БАН се утвърждава като мощен научен център, докато акад. Ангел Балевски е председател, каза чл.-кор. Евелина Славчева

Акад. Ангел Балевски е бил председател на Българската академия на науките (БАН) в продължение на две десетилетия. Под негово ръководство Академията се утвърждава като мощен научен център, създават се нови институти и научни направления, укрепват се международните контакти и се формират цели научни школи. Това каза председателят на БАН член-кореспондент Евелина Славчева в словото си на паметната вечер за акад. Ангел Балевски, която се състоя в зала „Проф. Марин Дринов“ на Академията.
Тя отбеляза, че така акад. Ангел Балевски се превръща в ключова фигура в една по-нова, но не по-малко значима епоха от историята на БАН - епоха, в която българската наука бележи възход, заема достойно място в международния научен обмен, има решаваща роля за индустриализацията на страната ни и се радва на подкрепата и уважението на българската държава, и на обществото ни.
Да си спомним днес за акад. Ангел Балевски означава да отдадем почит не само на една забележителна научна личност. Означава и да признаем значението на една цяла научна генерация, която през втората половина на 20-и век укрепи институционалните и научните основи на Българската академия на науките, каза член-кореспондент Евелина Славчева.
Тя изрази увереност, че тази паметна вечер не е само акт на уважение към делото на акад. Балевски, но е и напомняне за приемствеността в българската наука - онази жива връзка между поколенията, която превръща Академията в общност на памет, знание и научно достойнство.
Когато говорим за историята на БАН,  често и с основание се обръщаме към нейните първи строители, към забележителни личности като Марин Дринов, Любомир Милетич, Богдан Филов. Техните имена са символ на началото - на духовната енергия, която създава институцията и поставя основите на българската научна традиция, каза член-кореспондент Евелина Славчева. По думите й историята на една академия не се състои само в нейното начало. Тя се изгражда и утвърждава чрез усилията на следващите поколения учени, които продължават делото на основателите, адаптират го към новите времена и го развиват в нови научни хоризонти. Тук се откроява и нашият дълг към паметта на съвременните председатели, академици, изтъкнати учени и творци, които в по-ново време поеха отговорността да водят българската наука през десетилетия на бързи промени и нови предизвикателства. Успяха да съхранят авторитета на българската наука и да предадат нейните традиции и на следващите поколения, отбеляза в словото си председателят на БАН.
Събитието беше открито от акад. Иван Гранитски. Той обясни, че това е стратегическа инициатива на БАН, която всеки месец ще представя фундаментална фигура, свързана управлението на Академията, на държавата, на науката и на образованието. 
На събитието за акад. Ангел Балевски говориха също академиците Васил Сгурев и Васил Гюзелев. 
Ангел Балевски (1910-1997) е инженер и академик. Работил e главно в областта на технологията на металитe. През 1945 г. Балевски става извънреден професор в Държавната политехника, където създава и ръководи Катедрата „Механична технология и фабрична организация“. След 1953 г. катедрата преминава във Висшия машинно-електротехнически институт (ВМЕИ). През 1947 г. става редовен професор. От 1955 е член-кореспондент, а от 1967 г. е действителен член (академик) на БАН.
Акад. Ангел Балевски е основоположник на българската научна школа по металознание и технология на металите. Извършва успешни опити за конструиране на машина за горещо пресоване на цветни метали. Разработва оригинален метод за добиване на чугун от български суровини във въртяща се барабанна пещ. Разработва, заедно с Иван Димов, метод за леене с противоналягане, който представлява новост в световната леярска техника и е защитен с над 100 патентни документа за изобретения в България и в чужбина. Той е автор и съавтор на седем монографии и университетски учебници.
Избиран е за почетен и чуждестранен член на академии и на научни дружества в много страни.