Банско е една от първите общини, в която изцяло са проучени и регистрирани археологическите обекти и това е благодарение на дългогодишния музеен специалист и археолог Владимир Баряков, каза в интервю за БТА директорът на Музеен комплекс – Банско Светла Барякова. По негова инициатива се поставя началото на археологическите разкопки в планинския град и околностите, но в основата бяха много хора, допълни Барякова.
Владимир Баряков още като студент радееше да започнат археологическите разкопки в Банско и много хора не му вярваха, че в Банско има обект, достоен за такъв тип проучване. Тогава Банско беше известно със своите достойни постижения от епохата на Възраждането, но откакто Баряков започва работа в Музеен комплекс, се поставя началото на археологическите проучвания, на онази древност на Банско, която предшества Възраждането, посочи Светла Барякова.
Обектите в общината са повече от сто, като всички са регистрирани в Археологическата карта на България. Още в далечната 1986 г. тогавашният първи секретар на градския комитет Райна Балева повярва, че в Банско има корени, по-стари неща, от които „избуява“ тази могъща духовност през Възраждането, по нейна идея се организира среща с едни от най-видните български учени в областта, сред които проф. Александър Фол, посочи директорът на Музеен комплекс – Банско.
Още тогава се посочва, че в проучването на Банско трябва да се включат местните хора, а като научни ръководители участват проф. Александър Фолк, проф. Валерия Фол, д-р Катя Меламед и Андрей Меламед. В програмата участват местните учени Владимир Баряков и Светла Барякова.
„Обиколихме землищата на всички селища в общината, абсолютно всеки квадратен метър беше огледан, разбира се, със съдействието на тогавашното общинско ръководство, с активното участие на местните хора, с водачи и други“, разказа Светла Барякова. В резултат на този труд още в края на 1990 година е имало ясна представа за археологическите обекти на територията на общината, които са над сто. Информацията е нанасяна на ръка, изписани са над сто регистрационни карти с огромен обем информация, след това всичко е въведено на компютър, още в началото на 90-те години на миналия век.
През 1991 г. започват първо спасителни, след това редовни археологически разкопки в местността „Шипотско“, впоследствие са правени разкопки на археологическия комплекс „Свети Никола“, по-късно и на късноантичната крепост „Ситан кале“. Изследвани са редица обекти в цялата община.
С всичко това се проучва по-ранната история на Банско. Благодарение на този неуморен труд вече смело можем да кажем, че Банско е селище от девети век, а и има и по-ранни селища, още от Бронзовата епоха, и сме стигнали до тази информация благодарение на археологическите проучвания, посочи Барякова. По думите и преди тези проучвания общото научно мнение е било, че Банско е създадено през 14-15 век като обединение от няколко пръснати селища, тип махали, срещу османските нашественици. „Вероятно е имало такова обединение тук, където сега се намира Банско, може би е застроено в този период, но впоследствие се установи, че Банско се споменава в много по-ранни османски регистри, а археологическите разкопки показват, че още от девети век е селище“, допълни директорът на Музеен комплекс – Банско.
Във всички тези проучвания неизменно участва Владимир Баряков и може да кажем, че благодарение на него Банско има тази археологическа действителност, която е сега, допълни Светла Барякова. В негова памет община Банско, Музеен комплекс – Банско и Програма „Произведено в България“ организират форум „Банско – портал във времето“, който започва днес от 13 часа в Тържествената зала на местното читалище. В него участват редица учени, сред които д-р Катя Меламед, д-р Веселин Хаджиангелов, арх. Людмил Леонидов, д-р Светла Петрова, Светлана Дяконова – Арсен, Илиян Бучков, Иван Лишков и Светла Барякова.
Идеята на този форум е да споделим опит, впечатления, знания в областта на културно – историческото наследство, развитието на Банско и региона и в областта на опазване на това наследство, посочи директорът на Музеен комплекс – Банско. Тя допълни, че форумът ще е на достъпен език, така че представената в него информация да бъде интересна на широката публика, а срещата с учените и представянето на темите е отворена.