Баща ми беше работохолик и изключително отдадена на изкуството личност, каза пред БТА синът на художника Минчо Панайотов

Той беше работохолик и много сложна и противоречива личност, изключително отдадена на изкуството. За него това беше най-важното нещо в живота. Това каза пред БТА Панайот Панайотов, син на художника Минчо Панайотов по повод откриването на изложбата „Калейдоскоп на времето“. 
„Мога да кажа, че той в целия си съзнателен живот като творец е изпитвал необходимост да наблюдава произведения на велики майстори в световните музеи. Имал е тази възможност и го е правил многократно. Това до голяма степен е инспирирало вдъхновението му за работа. Знам от него, че е стоял с часове пред някои произведения в големите музеи, наблюдавайки и изследвайки лично процеса на работа на майсторите“, посочи Панайотов.
Добави, че баща му е бил много широкообхватен като спектър автор: „Работеше в много и различни области като живопис, графика, илюстрация – всичко, което е в сферата на конвенционалните изкуства, с изключение на пластика, въпреки че имаме една заснетa пластика, която за съжаление не съществува вече“.
По думите му най-важният урок, който са научили с неговия брат от баща им е, че трябва непрекъснато да се работи и да се изследва изкуството: „Много работа и постоянно изследване на това, което се нарича изкуство – като лично възприятие, като интерпретиране от практиката“.
Уточни, че юбилейната изложба е била подготвяна от самия автор, който за съжаление не я е дочакал, за да може сам да я аранжира и участва в откриването. Надява се, че и двете експозиции ще изглеждат така, както той е искал да бъдат. По стечение на обстоятелствата, с нелеката задача по селектирането и курирането са се заели заедно с брат му Тодор Панайотов. „Нямаше как всички творби да бъдат представени на едно място и затова се наложи да бъдат разделени – в едната изложбена зала да бъде представена живопис, а в другата графични работи и рисунки. Но идеята е една, концепцията и мотото на двете изложби е една“, обясни той.
Според него творческият път на Минчо Панайотов може да се проследи и в двете експозиции, които съдържат както по-стари, така и по-нови работи, защото количеството творби, които са представени в двете изложби е внушително. „Само в изложбената експозиция има около 160 произведения, а в другата галерия има около 60 работи, което прави над 200 творби общо“, посочи той.
„Минчо Панайотов беше чoвек, кoйmo вuжgаше света no свой начин с вътрешна светлина, с усещане за красоmа и с дълбочина, която се улавя само с очи и сърце. Затова днес думите ми ще са малuо, но искрeни. За мен той беше баща, учител и пример. За много от Вас – колега, вдъхновение, спътник в изкуството. За всички ни – чoвeк, кoйmo ocmaвu cледa. Тази изложба събира част от неговия вътрешен свят - свят, кoйmo moй обитаваше u щедpо споgеляше. Вcякa карmuнa myк говори с неговото неизказано мълчание, кoemo е оставено кamo послание към нас“, каза той пред пълната с приятели, колеги и почитатели галерия.
„Имах намерението да говоря за неща, които смятам за важни, обаче колкото повече стоя тук и гледам картините, толкова повече си давам сметка, че е по-добре да не го правя, защото те казват нещата по-добре от мен“, каза пред гостите Тодор Панайотов.
Скулптурът Иван Тотев сподели съвместни спомени с автора и каза, че се надява, че с времето интересът към творчеството на художника ще нараства. Посочи, че с Минчо Панайотов го свързват много неща, защото е бил негов учител, наставник и вдъхновител. Припомни и дългогодишния му принос към културния живот на Пловдив, както и неговата съпротива към тогавашното статукво в града.
Експозицията е по повод на 80-годишния юбилей на твореца, който се отбелязва посмъртно тази вечер паралелно в галерия „Капана“ към Градската художествена галерия в Пловдив и галерията на Дружеството на пловдивските художници в града под тепетата.
Минчо Панайотов (1944-2025) е роден в с. Панаретовци, област Сливен. Завършил e факултета за изящни изкуства при проф. Васил Стоилов във Великотърновския университет през 1971 г. Творчеството му е в областта на живописта, графиката, илюстрацията. Член е на Сдружението на българските художници (СБХ) и Дружеството на пловдивските художници (ДПХ). Награждаван е от СБХ и ДПХ за живопис и графика. В творческата си биография има реализирани над 60 самостоятелни изложби в София, Пловдив, Стара Загора, Варна, Сливен, Севлиево, Мюнхен, Боркен, Ню Йорк, Париж. Има многобройни участия в общи художествени и национални изложби в България и чужбина. Негови творби се намират в Националната галерия в София, в ГХГ – Пловдив, „Музей за съвременно изкуство" - Варна, ХГ „Димитър Добрович“ - Сливен, ХГ „Асен и Илия Пейкови“ – Севлиево, в много музеи и частни колекции в страната и чужбина: в Музей за изобразително изкуство „М.А.Врубел", Омск, Русия, а също – в Австрия, Франция, Англия, Германия, Италия, Швеция, Швейцария, Белгия, Унгария, Дания, САЩ, Нидерландия, Гърция, Япония, Норвегия, Израел.