Бъдещето на Европа е свързано с транснационалното сътрудничество, каза политологът проф. Анна Кръстева от Нов български университет

Бъдещето на Европа е свързано неизбежно с мобилността, с преминаването отвъд границите чрез транснационалното сътрудничество, каза във Варна проф. Анна Кръстева от Нов български университет, политолог и изследовател на миграционните процеси. Тя бе сред лекторите на годишната конференция на Мрежата на младите учени (YNT) TransEurope, която се провежда в рамките на Международния музикален фестивал „Варненско лято“. Срещата е под надслов „Да преоткрием Европа – с надежда към следващото столетие“, и събира членовете на YNT заедно с изявени представители на академичните среди, изкуството и обществения живот. Основните теми на дискусиите са бъдещето на Европа, устойчивостта на демокрацията, историческата памет, транснационалното сътрудничество и новите форми на европейска солидарност.
Има много интересно разграничение между транснационалното сътрудничество и мултилатералното, или многостранното, сътрудничество, посочи Кръстева. По думите й макар и в двата случая да става дума за различни партньори, мултилатералното сътрудничество е най-вече между държавите – договори, програми, общи политики, докато транснационалното е на различни нива - региони, градове, организации, университети, личности.
В момента има две тенденции в Европа, а и в света, бе позицията на Кръстева. По думите й едната е свръхпроизводство на граници - не само държавни, а и между хората, които все повече виждат другите като различни и в обществата се наслагват страхове и съмнения. Другата тенденция е точно транснационалното сътрудничество в различните му форми, допълни Кръстева. Като добър пример за такова тя даде учените, както и университетите. Благодарение на академичните мрежи и студентите имат възможност за транснационален живот, изтъкна Кръстева.
През последните години миграцията бе свързана със сигурност, с граници, със строене на стени, риск, опасности, нашествия, каза Кръстева. Според нея обаче вече се е появила и позитивна тенденция, наречена миграционна дипломация. Миграцията става част от дипломатическите отношения между страните, а ключовите думи вече са преговори, доверие между партньорите, посочи ученият, чиято позиция е, че това са нови хубави промени, в духа на транснационализацията.
Кръстева акцентира и върху сътрудничеството в сферата на изкуството. Като добър пример даде нов проект, дело на професорка от Турция. Тя е от български произход и е издирила над 20 карикатуристи, също от български произход, които с усмивка и с хумор - бил той тъжен или светъл, пресъздават интеркултурни теми, обясни Кръстева. По думите й с творбите им вече е направена изложба, която обикаля Турция, а след това ще дойде и в България. В рамките на проекта ще бъде издадена и книга, чийто предговор проф. Кръстева е поканена да напише. Идеята е, когато изложбата и творците гостуват в София, да организираме и конференция, където да поговорим как с диалог, с хумор, с креативност, с въображение, можем да градим мостове там, където някои преди години са градили стени, посочи Кръстева.