Бъдещият ускорител на частици на ЦЕРН ще започне да влиза в експлоатация до 2050 г.

Бъдещият ускорител на частици на CERN ще започне да влиза в експлоатация до 2050 г. и ще бъде напълно функционален преди края на века, съобщава АФП.
Доклад, публикуван в понеделник, разкрива бъдещето на този международен проект, който е от решаващо значение за разбирането на материята и Вселената.
Предизвикателството е „да се изследват свойствата на материята в най-малък мащаб и посредством най-висока енергия“, подчерта Фабиола Джаноти, генерален директор на Европейския център за ядрени изследвания, по-известен като ЦЕРН.
Настоящият ускорител на ЦЕРН - Големият адронен колайдер (LHC), кара частиците, ускорени една срещу друга в кръгов контур с феноменални скорости, да се разбиват взаимно. Тези сблъсъци хвърлят светлина върху техните свойства и направиха възможно идентифицирането на Хигс бозона през 2012 г. Тази частица е считана за ключовия камък на фундаменталната структура на материята.
Бъдещият кръгов колайдер има за цел много по-голяма енергия при сблъсък. Предизвикателството пред него е да обясни какво съставлява 95% от енергията и материята в наблюдаваната Вселена, изобилието на материя във връзка с антиматерията или дори масата на неутриното.
Проектът на Бъдещия кръгов колайдер е разделен на два етапа: първият е монтаж на електрон-позитронен колайдер (леки частици) за изследване на физиката на бозона на Хигс през 2048 г. След това идва ред на пускането в експлоатация през 2070 г. на протон-протонен колайдер, посветен на тежките частици. Той има рекордна енергийна цел от 100 тера електрон волта (TеV), докато сегашният Голям адронен колайдер достига едва 13,6 TeV.
Това ще бъде „единствената машина, която ни позволява да направим голям скок в изучаването на материята“, отбелязва Фабиола Джаноти.
След осем години проучване избраната конфигурация осигурява кръгов контур с обиколка от 90,7 км - над три пъти повече от сегашния Голям адронен колайдер. Свързан с последния, той ще се простира под земята главно във Франция, но също и в Швейцария и ще разполага с осем обекта на повърхността.
Началото на работата е планирано за 2033 г. с изграждането на тунел с диаметър 5,5 метра, минаващ на тридесет метра под коритото на Рона, най-малко на сто метра под Женевското езеро и до повече от 500 метра под платото Борн в Предалпите.
През 2038 г. следва инсталирането на оборудването за двата основни експеримента в изкуствени пещери, достигащи височина от 66 метра, за да поберат детекторите на частици.
През 2028 г. държавите-членове на ЦЕРН (22 европейски държави и Израел) ще трябва да вземат решение за пускането в експлоатация, като бюджетът се оценява на 16 милиарда евро само за електрон-позитронния колайдер, според г-жа Джаноти.
Докладът от понеделник припомня, че успехът на проекта до голяма степен ще зависи от разработването на нови ИТ инструменти и технологии, подобряващи системите за ускоряване на частици. Напредък, който трябва да е от пряка полза за обществото, според служители на ЦЕРН, чрез напредък в областите на свръхпроводящите магнити и криогениката.