Бъдни вечер е най-магическата вечер в годината – вечерта на гаданията, надеждата и символ на новото начало в народния календар. Това е най-обредното денонощие от зимния празничен цикъл, изпълнено със символика, вяра и ритуали, посветени на връзката на човека със земята и с Бога, разказа в интервю за БТА етнографът Динка Ангелова.
Бъдникът – огънят на дома
В стари времена всеки в дома имал задача за Бъдни вечер, а подготовка кипяла от ранни зори. Жената задължително се измивала и пристъпвала към замесването на боговицата – обредният хляб, питката жертва за Бога. След това стопанката започвала да приготвя ястията за трапезата, които задължително трябва да са постни.
Стопанинът имал друга важна задача – да избере бъдника – дървото, което ще гори в огнището през нощта. Отивайки към гората трябвало да мълчи, а после да избере плодно дърво. Когато си хареса, той се покланя на дървото и го кани да му бъде гост в тази толкова важна вечер. Полива го с вино и отрязва. Занася го вкъщи, стопанката поема дървото и го завива в кърпа като скъп гост, обясни етнографът.
Бъдникът се оставя да гори цяла нощ в огнището – за да има светлина, топлина и живот в къщата и през следващата година. Пепелта му се събира разпръсква се по нивите – за плодородие, или се хвърля в реката – за здраве. По горенето на бъдника гадаели каква ще бъде годината – добра или лоша. Но надеждите винаги били да е по-добра. Всички обредности се изпълнявали, за да се подпомогне доброто, което се очаква, допълни Ангелова.
„Според това как хвърчат искрите са гадаели дали ще бъде плодородна, дали ще се множат животните, дали в дома ще бъдат здрави и ще има берекет в къщата, ако имат ерген, ще им доведе ли снаха, ако имат мома пък, дали тя ще се омъжи. В някои села хвърлят зрънца пшеница или ечемик в огъня и по пукането им също се гадае“, разказа още тя.
Трапезата – сърцето на празника
Преди семейството да седне около трапезата, тя задължително се прекадява три пъти. Това прави стопанката или стопанинът, в отделните региони е различно, но по-често – стопанката. Тамянът се слага на керемида или лемеж – металната част на плуга. Прекадява се и оборът, за да бъдат здрави животните. По въгленчето на тамяна също се гадаело. Никой не трябвало да става от трапезата. Иначе ще става и квачката от полога, няма да има пиленца. Трапезата не се вдигала цяла нощ, защото се вярвало, че на нея идват и починалите да се нахранят, допълни етнографът.
Трапезата се слагала на земята – в знак на смирение и в чест на раждането на Христос. „Поставяла се слама, отгоре черга и т. нар. трапезник – тъкано правоъгълно памучно парче. Върху него се редят постните гозби – нечетен брой, без да е строго определен, но най-малко седем. Смятало се е, че на трапезата трябва да се сложи всичко, което се произвежда – лук, чесън, ошав, постни ястия, боговицата с пàрата. Задължително трябва да има варено жито, то е в основата на живота. Набъбването на зърнените култури при варене се свързва с благоденствието и благополучието, обясни Ангелова.
По думите ѝ особено място на софрата на Бъдни вечер заема боговицата. Питата не се реже, а се чупи на парчета по старшинство – най-напред най-възрастният, накрая децата. На когото се падне желязната пàра – той ще бъде най-здрав и най-голям късметлия през годината. А сутринта всички са очаквали да дойдат коледарите, които да възвестят чудото на Рождество Христово.