На днешния ден през 1945 г. умира Бела Барток – унгарският композитор, който прекарва последните пет години от живота си в Ню Йорк, бягайки от фашизма в Европа.
Роден в семейство на учители, Барток получава първите уроци по пиано от майка си. Той е толкова талантлив, че започва да пише музика още на осемгодишна възраст, а когато е на на 10 г. изнася първите си концерти. За жалост, баща му не става свидетел на този успех, тъй като вече е починал.
През 1899 г. Барток постъпва в Кралската академия за музика в Будапеща, като е силно повлиян от Брамс, Лист, Вагнер и Рихард Щраус. Първата му голяма оркестрова творба е симфоничната поема „Кошут“, посветена на Лайош Кошут, герой на унгарската революция от 1848 г.
След завършването на академията Барток, в сътрудничество със Золтан Кодай, започва да събира унгарска народна музика, която оказва голямо влияние върху творчеството му. Постепенно изследванията му се разширяват и обхващат народната музика на словашки, румънски и турски езикови групи. Барток събира общо над 6000 народни песни от маджарски, словашки, румънски и трансилвански произход, а през 1913 г. описва 200 арабски мелодии при свое пътуване в Алжир.
През 1907 г. Барток става професор по пиано в Кралската академия за музика в Будапеща. Скоро след това се запознава с Дебюси и в резултат на тази среща става по-радикален в композициите си. Отказва се от романтизма и става един от първите, които пишат в неокласически стил. Едновременно с това започва да използва мотиви от унгарската народна музика и по този начин създава нови хармонии, което го води до приемането на дванадесеттоновата гама, но той никога не става атоналист, коментира „Ню Йорк таймс“.
Голямото признание за Барток идва след написването на балета „Дървеният принц“ и едноактната опера „Замъкът на херцога Синята брада“ (с либрето на Бела Балаж по приказката „Синята брада“ на Шарл Перо) през 1917 г.
Композиторът отива за първи път в САЩ през декември 1927 г. и дебютира в прочутата зала „Карнеги хол“, където изпълнява своята „Рапсодия“, оп. 1. Година по-късно той отново е в Америка и изнася концерт в Конгресната библиотека във Вашингтон.
През 1940 г. Барток и втората му съпруга Дита Пастори, която също е пианистка, бивша негова студентка, се установяват трайно в Ню Йорк, бягайки от фашисткия режим в Унгария. Двамата често концертират заедно, като изпълняват и световната премиера на неговия концерт за две пиана и ударни.
В този период е и първото изпълнение (в „Карнеги хол“) на концерта за цигулка и кларинет, който Барток пише специално за прочутия Бени Гудман. По-късно композиторът създава соната за цигулка, която е написана за друг световноизвестен музикант – Йехуди Менухин.
През ноември 1940 г. Колумбийският университет присъжда на композитора титлата „доктор по музика“.
Барток се появява за последен път пред публика на 21 и 22 януари 1943 г. в Ню Йорк, когато заедно със съпругата си изпълняват нова оркестрация на концерта за две пиана и ударни.
В края на дните си болният от левкемия композитор диктува последното си произведение на по-големия си син Питър, който служи в американския флот. Произведението е концерт за пиано, посветен на съпругата му Дита Пастори, припомня "Гардиън".
Бела Барток умира на 26 септември 1945 г. Погребан е в Ню Йорк, а през юли 1988 г. тленните му останки са пренесени в Унгария.