Без грешки не можеш да контролираш свободата над материала, казва графикът Димо Колибаров

Навръх 60-ия си рожден ден известният български график Димо Колибаров откри нова самостоятелна изложба в Бургас, в която представя свои графични творби от три цикъла, създадени през миналата и краткото време от тази година. Пространството на галерия "Пролет" се оказа тясно да побере всички посетители, които уважиха художника по повод двойния му празник. Сред тях бяха кметът на Бургас Димитър Николов, както и множество негови колеги, приятели и студенти от Националната художествена академия, където той е доцент в катедра "Графика", а до миналата година и директор на филиала на висшето училище в морския град.В интервю за БТА художникът разкрива какво се крие зад тези нови творби и какви символи и детайли може да открие зрителят в тях. Димо Колибаров разказва и от какво са провокирани търсенията в тях, кои са фрагментите не мечтите му, защо обича да се променя, но и да се връща към стари теми, дава ли готови отговори на студентите си, както и с какви мисли посреща 60-годишнината си.  В новата си изложба представяте графики от три цикъла - "Фрагменти от една мечта", "Опити за летене" и "Суета". Какво стои зад тези заглавия? - Започнах цикъла "Фрагменти от една мечта" още преди две години, но тогава в тях включих портрети на стари къщи с отминала слава и блясък, но с още съществуващо достолепие, както и портрети на конкретни лодки. Открих такива на нещо като гробище за лодки и ходих да ги скицирам. Разликата в новите творби от цикъла е, че предишната серия с лодки и къщи имаше по-скоро носталгичен привкус към нещо, което вече не може да бъде видяно в неговия блясък. Като нещо минало.Нещо различно, което беше започнато в предишните работи от серията, продължава и в тази с тези фрагментирани изрязвания на силуети, на къщи, лодки, улични структури и терени. Рязането на метала е нещо, което е доста трудоемко, но мисля, че си заслужава.  В сегашната серия има друг прочит на тези "Фрагменти от една мечта", като пътуването свободно се случва както във времето назад, така и в настоящето, но и с оптимистична нотка и поглед напред. Използвам елементи, които изобразяват къщи, но сякаш нарисувани от детска ръка. Има и тротоари, павирани улици, които ме връщат, здраво стъпил в настоящето. Има и хартиени лодчици, които са символ на тази детска мечтателност, която пренасям свободно в настоящето. Това свободно пътуване във времето и пространството ми дава известна свобода. След "Фрагменти от една мечта" серията "Опити за летене" продължава в известен смисъл тази линия. Опитите са множествено число, защото когато следваш идея, кауза или мечта, може и да не успееш, може да пропаднеш, да се спънеш много пъти. Използвам крило на птица като символ на някакъв полет, но по-скоро на мисълта, а не толкова във физическия смисъл. Това е свободата да мечтаеш, но и свободата да опитваш да реализираш мечтите си, дори с цената на някакви жертви. За мен такъв е естественият път на прогреса и развитието. Всички големи открития са постигани по този начин. Някой е бил жертвата, като е проправял пътеката през непроходимите пространства. Но не говорим за изключителни открития тук, а за лични въпроси. Всички онези лични съпротиви срещу ежедневието, как да го преодолееш и да не застинеш и животът да върви покрай теб, а непрекъснато да се опитваш да подобряваш себе си и така да подобряваш естествено средата и за другите около себе си. Да си поставяш цели, които да следваш. Това е идеята зад "Опити за летене", защото не винаги тези цели са с лесно преодолими дистанции.Цикълът "Суета" пък е свързан с една моя творба отпреди около 30 години, когато се дипломирах. Периодично се връщам към тази своя работа и от нея стана огромен цикъл, който не беше мислен като такъв. Съставен е от самостоятелни работи, които в един момент се обединиха под такова заглавие. В тези композиции застъпвам две отделни такива. Едната е с човешки фигури, а другата е с различни елементи като например флорални и животински детайли. Едната олицетворява човешките страхове, съмнения, стремежи на фона на тази естествена цикличност в природата. Така както един цвят разцъфва, прецъфтява и увяхва, така е и тази съпротива на човека да повярва, че това се случва с него. Той иска да улови мига и да го превърне във вечност, особено когато е млад, красив и силен. Това отново е един личен конфликт във всеки от нас да възприеме тази цикличност в природата и да му даде друг модел на поведение в живота. Какво научи човекът Димо Колибаров и какво - художникът Димо Колибаров, ставайки на 60 години?- Научих нещо, на което се опитвам да уча и студентите си, защото те са може би най-добрите учители, а именно - да не се страхуват от неизвестността и да имат търпение и тръпка към това, с което се занимават. Ако си представим, че животът ни е като пътуване с влак, някои искат да слязат още на първата красива, разцъфнала поляна и да останат там. Те се страхуват да продължат, но макар да е възможно да минат през ледове и пустини, някъде там напред, след всички тези изпитания, ги чака техният остров, където ще направят своето откритие и ще се идентифицират като автори.През годините прозрях и, че най-важно са здравето и семейството. Другото без любов няма как да се случи. В рисуването трябва да се самоизненадваш, а не да го правиш само с рутина и майсторство. Затова обичам и да се променям, но и периодично да се връщам към стари теми, защото в тях откривам нов прочит и поглед. За мен това са като скривалища, убежища, аварийни изходи, тунели в моето съзнание - ателие, където обичам да се завръщам. Така се получават и новите графични серии.  Стават ли с времето по-малко грешките, от които се учите?- Естествено, но затова експериментирам с други неща. Самопровокирам се. Например първите ми грешки бяха, когато нещо не сполучва на лицето на матрицата. Тогава обръщаш и започваш да работиш на гърба, но той е вече повреден от киселината. Започваш да използваш тези неща, които са се случили като грешка или дефект, и правиш експеримент. В момента, в който да овладееш тази грешка и я контролираш, тя може да се превърне от дефект в ефект, който да използваш. Понякога студентите ме питат как е направено дадено нещо, но аз не го сервирам като рецептурник, а просто ги провокирам, като казвам, че работим с едни и същи материали. Затова трябва да усетиш, да импровизираш и да се предизвикаш, вместо да се опитваш да си безгрешен, защото без грешки ще останеш дотам и няма да можеш да контролираш изцяло свободата над материала.Казвате, че в тези фрагменти има доста носталгия към миналото и настоящето, както и че обичате да се връщате към стари теми и да ги поглеждате по нов начин. С какви мечти обаче гледате към бъдещето?- Моята мечта е много прозаична. Животът ми е протекъл на много различни места и съм се разпръсквал, затова искам най-накрая да се събера и тия фрагменти да си ги подредя. Мечтата ми е в едно близко до Бургас село да си направя ателие, където да си прибера всичко и нещата да са ми под ръка, а не постоянно да ровичкам и да търся кое къде е. Общо взето целият ми живот е минал в пътувания. Сега между София и Бургас, а преди и между Пловдив и Бургас. Те уж трябваше да са временни състояния, но продължиха твърде дълго. Затова мечтата ми е да се събера, когато се върна окончателно в Бургас, защото никога не съм го изчиствал окончателно от съзнанието си. Дори в чужбина съм имал възможности да остана или да удължа срока на престоя си, но не съм такъв човек. Говорейки за носталгия, тя понякога е по-силна от тези изкушения. Хората сме различни. За едни нещо е привлекателно, друг иска да заобиколи или избегне същото нещо. Хубавото е, че аз не давам решения за това кой как да реагира, а създавам една измислена среда като сцена на някаква постановка, но всеки започва да си играе своята роля вътре. Това е свързано с нещата, на които Вие учите студентите. А те на какво учат Вас?- Процесът е двустранен. Естествено, тяхната енергия по някакъв начин се връща и при мен. Процесът е не само на даване, но и на получаване. Младите хора имат своята креативност и различност. Това не може да не провокира. Ние работим с всеки индивидуално, защото тук колкото са хората, толкова са и възможните отговори. Но колкото и клиширано да звучи, човек трябва да работи, защото така открива себе си. Там се постигат грешките, там се раждат идеите. Ако правиш графична серия, трудно ще измислиш предварително всяка работа. Когато имаш първите стъпки, те водят към следващите. Но моята работа със студентите е свързана с това да съм обнадежден, а времето ще покаже кое е било за добро или кое - не толкова. Как според Вас наличието на филиала на Националната художествена академия влияе на културния живот в Бургас?- Опитваме се да даваме възможности за изява на студентите, а успоредно с това се организират и много изложби. Целта е с натрупване на времето това да даде своя отпечатък  и върху обществото, защото след завършването си студентите ще се разтворят в него. Надяваме се, че така както промени се наблюдават в средата с хубавите улици, сгради и паркове в града, такива да се случват и в културна посока. Много е важно обаче нещата да не се обличат в розови опаковки. Все още има сравнително слаб реален интерес към художественото изкуство - правят се много изложби, но освен на откриването, хора почти не се завъртат по тях. Другото е, че понякога се правят много изложби накуп или пък в един ден се припокриват и сякаш се конкурират. Трябва обаче да има приоритизиране. Високото, академичното изкуство няма как да се приравнява с някаква самодейност да речем. Всеки има право да се изявява, но трябва да има и някакво разбиране за авторитет.  В Бургас, например, няма активни изкуствоведи и липсва по-неутрален човек, който да е добре запознат и да може да прави препратки, да свързва, да обяснява. Това е важна роля, затова и във филиала разкрихме подобна специалност, макар тя да е кръстена на "Културното наследство по Българското Черноморие". Има и чисто изкуствоведческа специалност, така че се надяваме скоро да има хора, които да могат да откриват изложбите и те да има какво да кажат и то обосновано и с познание. Какво още Ви предстои след тази изложба?- По традиция започвам пътуванията на моите самостоятелни изложби от Бургас. Следващата спирка ще е галерия "Ларго" във Варна, с която работя от дълги години и с която съм свързан покрай един международен форум за екслибрис. През 2026 г. с помощта на същата тази галерия Варна ще е домакин на фестивал на изкуството на екслибриса, който ще е със световен мащаб. Това е изключително признание, защото много държави се борят да бъдат домакини на подобни форуми, тъй като за тях обикновено пристигат колекционери от страни като САЩ, Южна Америка, Азия.През тази есен ще гостувам и в Градската галерия в Поморие, където ще се наложи да включа и по-стари работи, защото пространството там е предизвикателно и изисква друг мащаб. Над какво работите в момента?- Започнал съм няколко посоки и не знам коя ще ангажира повече вниманието и интереса ми. Преди години направих три работи - портрети на художници, дали отпечатък в моето развитие. Бяха графици и тези неща бяха забелязани от публиката и критиката. Сега искам да продължа тази серия, но с художници от Бургас, които са ми повлияли. Няма да спомена имена, но ще я продължа. Другата ми идея е да разработя серия, която се нарича "Археология". Още не съм навлязъл много, но имам една-две започнати работи, но те ще ми покажат следващите стъпки накъде ще се движат. Някъде на заден план стои и чака и една стара моя идея за работи по Христо Фотев, която се появи преди време. Тя обаче има още да съзрее, защото там се изисква дълбоко потапяне и абстрахиране от всичко друго. Имам някои готови неща, но е рано да говоря, докато не е готово всичко. Все още я обмислям и заобикалям, но ще ѝ дойде времето.