Без лице сме никой, каза пред БТА проф. Бернар Девошел, направил първата в света частична трансплантация на лице

Без лице сме никой. Без лице нямаме социален живот. Това каза в интервю за БТА проф. Бернар Девошел, който през 2005 г. е в екипа, извършил първата в света частична трансплантация на лице. 
Пациентката Изабел Диноар е тежко обезобразена след нападение от домашното си куче. Операцията продължава 15 часа и променя завинаги границите на медицината. Проф. Девошел участва в Софийския фестивал на науката, чието 16-то издание се проведе от 14 до 17 май.
„Първото ни притеснение беше още преди да получим разрешение. Френският закон ни налага да имаме национално съгласие, за да може да бъде направена. По това време международната научна общност вече обсъждаше възможността за трансплантация на лице и бяха направени такива трансплантации върху животни в САЩ. Интересното е, че Джоузеф Мур — американският хирург, извършил първата успешна бъбречна трансплантация през 1954 г. — беше казал, че не е невъзможно да се направи трансплантация на лице и на ръка“, разказа той.
Но в този период бе постигнат огромен напредък в лечението срещу отхвърляне на трансплантирани органи. Първата трансплантация на ръка беше направена в Лион през 1998 г., а след това цялата международна научна общност вече очакваше следващата стъпка — трансплантация на лице, обясни хирургът.
Тогава Етичният комитет във Франция разрешил трансплантация на лице само в областта на триъгълника нос–уста–брадичка, защото конвенционалните реконструктивни техники не позволяват да се постигне достатъчно добър функционален и естетически резултат.
Според  проф. Бернар Девошел въпросът при такъв тип интервенция не е в риска. „Както и при първата трансплантация на сърце. Първата пациентка с трансплантирано лице, интервюирана по телевизията две години след операцията, каза: „Без лице ние сме никой.“ И именно в това е същността на въпроса. Критиките, които получавахме, не вземаха под внимание какво означава човек да живее без лице“, каза той. 
ДА СИ ПРИСВОИШ ЧУЖДО ЛИЦЕ
Проф. Девошел каза, че при такъв тип лицеви операции пациентът трябва да се изживее скръбта на старото лице и постепенно започва да усеща, разпознава и „присвоява“ лицето на другия. Защото когато нямаме лице, нямаме възможност за социален живот, както в семейството, така и в обществото. 
„Същото може да се каже и за сърцето. Един философ, на когото е било трансплантирано сърце, казва, че когато усеща пулса му, си мисли: „Това не е моето сърце. Но все пак това съм аз. Това е условието, за да живея“, отбеляза хирургът.
Проф. Девошел е направил четири трансплантации, последната от тях е отпреди два месеца. „При третата трансплантация ние трансплантирахме цял език. Няколко месеца по-късно пациентката можеше да говори и усещаше вкуса на храната. Това беше невероятно“, каза той.
БЪДЕЩЕТО НА ТРАНСПЛАНТАЦИИТЕ
Трябва да знаете, че при всички трансплантации — сърце, бъбреци, черен дроб, ръце, лице — мога да гарантирам на пациентите около 15 години на толерантност на трансплантирания орган. Поради тази причина в целия свят досега, от 20 години, са направени едва около 55 трансплантации на лице, основно в САЩ и Франция. В страни като Великобритания и Германия такива трансплантации не са правени, посочи проф. Девошел.
По думите му днес въпросът е как да се подобри толерантността, а отговорите се търсят преди всичко в имунологията. Особеността на трансплантациите на лице е да се възстанови функцията на усмивката, на дишането, на храненето, на говоренето. И тук имаме прогрес, който трябва да бъде направен и за бъдещето може би да се възвърне зрението на някого, който го е загубил, като направим трансплантация на око. И нашите изследвания са насочени към подобряване за възстановяването на нервните функции“, казва той.
Според него трябва да се продължава да се мисли за бъдещето. „Целта е от реконструктивна хирургия да се пристъпи към регенеративна хирургия. Ние вече работим в тази посока. В пъпната връв има стволови клетки. Те могат да бъдат взети, съхранени в лаборатория, да ги размножим и след това да ги деференцираме в хирургията за кост, кожа или мускул. И след това, отново в лаборатория, да се направи орган, който да се реимплантира след няколко месеца да го реимплантираме. Тогава този орган би бил толериран от организма и няма да има нужда от супресираща имунотерапия. Това е бъдещето“, каза проф. Девошел.
В презентацията си на Софийския фестивал на науката проф. Девошел посочи, че операции на лице са правени още през ХХ век, особено по време на Първата и Втората световни войни, когато много войници са обезобразени след изстрели. За лечението на „обезобразените муцуни“, както били наричани тогава, се вземала кожа от ръката. Пред софийската публика той посочи, че до момента са направени 55 лицеви трансплантации и два опита за ретрансплантации на лице, но и двете са били неуспешни. Затова бъдещето според него е в лечението със стволови клетки и зъбна пулпа.