По думите на Станчева библиотеката остава дом на знанието и хранилище на културните ценности, но също така се превръща и в център за социални контакти и културни инициативи. Според нея бъдещето на читалищната библиотека е в обединяването на традиционното с модерното. „Библиотеките ще станат по-съвременни центрове за културен живот, като комбинират четене, образование и творчески инициативи, подобно на някои библиотеки в Европа“, каза тя.
„Един добър библиотечен фонд е релевантният фонд – този, който удовлетворява търсенията на читателите“, подчерта Тотка Станчева. „Всяка библиотека е специфична – читателите в Троян имат свои интереси, които се различават от тези в Ловеч или Велико Търново. Най-ценната литература е тази, която се използва активно“, добави тя.
Според нея дигитализацията е ключов елемент в развитието на библиотечната работа. Преминахме от хартиени носители към електронни книги и каталози. Читателите могат да правят справки онлайн, а социалните мрежи ни позволяват да поддържаме по-тясна връзка с тях, каза още тя. Изкуственият интелект също се превръща в помощник. „Той улеснява събирането и обобщаването на информация, но винаги трябва да се проверяват резултатите“, посочи отговорникът за троянската библиотека.
Проектното финансиране е важен фактор за устойчивото развитие на библиотеката. „Благодарение на проекти като „Българските библиотеки – съвременни центрове за четене и информираност“ получаваме нови книги и материали. В началото на миналата година фондът ни е обогатен със 112 нови заглавия художествена, детска и научна литература на стойност 2439 лв. именно заради спечелен проект. Дигиталните клубове осигуряват интернет и достъп до обучителни платформи за хора, които нямат такива възможности, добави Станчева.
Статистическите данни показват устойчив интерес към библиотечните услуги, подчерта тя. Към 1 януари 2026 г. фондът на най-голямата библиотека в Троянско наброява 123 021 библиотечни единици. През 2025 г. са регистрирани 1391 читатели, заети са над 20 500 библиотечни материала, а посещенията са повече от 5 200. Справочната дейност също е активна, като са изготвени редица тематични справки, свързани с местната история и културен живот.
От септември троянската библиотека работи с нова платформа E-LIB/I-LIB PRIMA, с която се извършва библиотечната регистрация, инвентаризация и каталогизация на цялата новопостъпваща литература. Това е нова интегрирана библиотечна система, съобразена с параметрите на новите поколения компютри и модерните световни библиотечни системи, разказа още Станчева.
Сред значимите събития в библиотеката са срещите с утвърдени български автори - Веселина Кожухарова, Силва Налбантян-Хачерян и др., добави Тотка Станчева. Библиотеката активно се включва и в националните инициативи, посветени на книгата и четенето, сред които Маратонът на четенето, Световният ден на книгата и авторското право, Националната библиотечна седмица и Денят на четенето в България. Особен интерес предизвика организираният „Четатон“ в библиотеката, в който са взели участие над 110 четящи троянци от различни поколения.