„Биоблиография" на преводачката Вера Ганчева ще бъде представена на 23 октомври

„Биоблиография" на преводачката от скандинавски езици Вера Ганчева ще бъде представена на 23 октомври, съобщават организаторите от екипа на Фондация „Слово и дух" и издателство „Захарий Стоянов". 
Изданието ще бъде представено в Централното фоайе на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий" (НБКМ).
Вера Ганчева е родена на 23 февруари 1943 г. в София, в семейството на културния и политически деятел Лалю Ганчев, дългогодишен посланик на България в Швеция, и журналистката Надя Ганчева - създателка на списание „Лада“, показва справка на отдел „Справочна“ на БТА. Проф. Вера Ганчева умира на 10 юни 2020 г. Според последната ѝ воля апартаментът ѝ става собственост на Кралската шведска академия на науките, която отказва да го получи. Съгласно волята на Вера Ганчева жестът ѝ е пренасочен към Националния дарителски фонд „13 века България“. 
През 1965 г. Вера Ганчева завършва „Славянска филология" в Софийския университет „Св. Климент Охридски", а през 1968 г. – „История на скандинавските литератури“ в Стокхолмския университет. От 1966 до 1976 г. тя работи в БТА, където последователно е репортер в „Международна информация", редактор, заместник-главен редактор и главен редактор на седмичното списание на БТА за литература, изкуство и култура ЛИК. 
Проф. Вера Ганчева е автор на шест книги с есеистика и литературна критика. В продължение на повече от четири десетилетия издава, превежда и интерпретира жалонни произведения на норвежката литература, включително творби на Хенрик Ибсен, Кнут Хамсун, Сигрид Унсет, Аксел Сандемусе, Таряй Весос, Юхан Борген, Ролф Якобсен, Огуст Стриндберг, Улаф Х. Хауге, Астрид Линдгрен, Артур Лундквист, Тумас Транстрьомер, Ларш Гюстафсон, П. У. Енквист. Неин е първият превод на „Пипи Дългото чорапче" през 1968 г., се посочва още в справката на отдел „Справочна“ на БТА.
/ЕМС/