Първото представяне е на 25 март в литературно-художествения музей „Чудомир“, в Казанлък, като част от програмата на „Чудомирови празници“.
„През 2025 г. се навършват 120 години от рождението на Мистер Сенко. Преди половин век той бе изключително популярен, направо „култов“, както биха казали днес. Идолите на народа тогава бяха няколко – Гунди във футбола, Лили Иванова и Емил Димитров – в естрадата, пророчицата Ванга от Петрич... И Мистер Сенко. Неговото име бе влязло дори в ежедневния език, често можеше да се чуе някой да каже: „Аз да не съм ти Мистер Сенко!“, когато ставаше дума за нещо сложно, невъзможно или невероятно. Само той – илюзионистът, фокусникът, магьосникът, умееше сложни, невъзможни и невероятни неща“, пише авторът. По думите му тази книга разказва за живота му – от бедното детство по улиците до световните сцени, от метач и продавач на лимонада в цирка до най-високите върхове на илюзионното изкуство, от обект „Семка“, разработван от ДС в първите години на „народната власт“, до личен приятел на Тодор Живков.
„Мистер Сенко е голям артист и българин, изминал нелек житейски път през годините, но устоял на превратностите на времето. И отстоял себе си, понякога и с цената на компромиси – с властта, но не и със своето изкуство“, казва Михаил Вешим.
Изданието е част от поредицата „Любимци на публиката“, и включва непоказвани снимки, дипломи, плакати и документи от личния архив на илюзиониста, съхраняван днес от снаха му Стефанка Карайончева. Има кадри с оригиналния реквизит и сценичен костюм на илюзиониста, изложени в Музея на магията в с. Момчиловци, създаден от Ненчо Илчев.
На корицата е запазен оригинал на един от най-популярните плакати на илюзиониста, отразяващ най-впечатляващия му трик – свалянето на главата. Поместени са факсимилетата на доноси срещу Мистер Сенко, част от досието му като обект „Семка“. За първи път публично се оповестява информация, че като такъв е разработван от Държавна сигурност в продължение на 15 години (1948–1963). „Това „Семка“ не е избрано случайно, не е и само заради фонетичната близост с артистичния му псевдоним. В това наименование има оценка – намек, че на този човек май не му е чиста „семката“ – още отпреди 9 септември 1944 г.“, разказва Михаил Вешим.
По думите му от папките с докладни записки, агентурни сведения, доноси, рапорти, протоколи и преводи на отваряни писма от чужбина е подбрано само най-фрапиращото и интересното, което би дало допълнителни щрихи към образа на Мистер Сенко. Сред имената на „информаторите“ се срещат негови съседи, дори домашната му прислужница Иванка Г. и колегата илюзионист Чорни. Неизвестен досега факт е, че за Мистер Сенко ДС разработва специално план за вербовка през април 1959 г. В досието няма данни илюзионистът да сътрудничи на „службите“, той е единствено обект на разработка.
Година по-късно, делото „Семка“ е с резолюция да бъде закрито. Агентите трупат информация за артиста и най-вече за изявите му в чужбина още четири години. Михаил Вешим представя биографията в контекста на времето и обрисува развитието на илюзионното изкуство, прави умели препратки към личности като Хари Худини, Робер Уден, Джиб, Ник Дим Кос, коментират от „Книгомания“.
„Мистер Сенко. Един живот на фокус“ разказва още, че Мистер идва от „мистериозен“, а не от „мистър“, че прави фокусите с лявата ръка, като отвлича вниманието на публиката и я кара да се взира в дясната. Мистер Сенко смята, че фокусът не трябва да се дава даром, а да се продава. Вдъхновява се за фокуса със свалянето на главата, след като една нощ среща на улицата афроамериканец с бял костюм с тъмното и се стряска, че е без глава. Сенко често оставя отливката на главата си на перваза на прозореца вкъщи – да гледа към улицата и да респектира любопитните минувачи. След като се пенсионира, Мистер Сенко дава реквизита си под наем на своя син Христо Карайончев (Мистер Сенко-младши), също илюзионист – той трябва да плаща на баща си процент от приходите си от представленията. Ела Самбиази, втората съпруга и асистентка на Сенко, е жената, която с познанията си за тогавашния шоу бизнес прави от прочутия по панаири и селски салони из България фокусник световен артист.
Мистер Сенко е роден на 12 февруари 1905 г. във Враца. Дават му името Евстати. Той е третото дете в семейството на Райна и Христо Карайончеви. Бащата е ветеринарен фелдшер, назначен е във ветеринарната лечебница в Хайредин, затова семейството се мести от града на село. В годините след войната и след смъртта на съпруга си Райна тъче черги, за да издържа трите деца. През 1918 г. малкият Евстати идва сам в София, попада в цирк „Колизеум“ и остава да работи като момче за всичко. Покрай френския илюзионист Делоне научава първите си фокуси, а след време го замества на сцената.
Мистер Сенко сам създава най-популярните си илюзии като „Бурето“, „Сандъка с 25 саби“, „Електрически стол“, „Разрязване на жена с трион“. През 1961 г. заради номера „Сваляне на главата“ печели в Индианаполис, САЩ, специалната награда на Американската асоциация на илюзионистите. Той е почетен член на асоциациите на илюзионистите на Германия, Франция и САЩ. Носител е на френския орден „Робер Уден“. Става почетен президент на Клуба на илюзионистите в България от годината на създаването му.
Мистер Сенко умира на 26 юли 1987 г. в София.
/ДД