Бившият евродепутат Мариела Баева представи днес пред сливенски ученици своята новела „Маски“. Баева гостува в езиковата гимназия „Захарий Стоянов“, чийто възпитаник е самата тя по покана на ръководството на училището.
„Книгата ми е свързана Възродителния процес в България и травматичните преживявания на една фамилия, разказа тя в интервю за БТА. Сред основните линии са сложните отношения между България и Турция през осемдесетте години на 20-и век. Сюжетът включва терористичните актове, които бяха осъществени от представители на протурски движения в България по това време. Един от тези терористични актове е този в сливенското заведение „Епруветката“.
Книгата е основана изцяло на достоверни факти. Единствената художествена измислица, която съм си позволила, е по отношение на отвлечените деца. Де факто те са две момчета в тийнейджърска възраст, отвлечени от курорта „Златни пясъци“ и спасени от нашите барети. Позволих си да променя героите на момче и момиче, които са отвлечени от езиковата гимназия „Захари Стоянов“.“
Книгата е на английски език, издадена през 2023 г. от Europe Books. „Стремежът ми е да провокирам интерес към България, пишейки на английски“, обясни тя. Събирането на информация, свързана с Възродителния процес, й е отнела няколко години, а писането на самата новела – около половин година.
Мариела Баева е сред осемте българки авторки в класацията на Международната ПЕН организация. ( PEN International е световна асоциация на писателите за насърчаване на приятелството и интелектуално сътрудничество между писателите навсякъде по света. Названието на клуба „ПЕН“ е абревиатура от английските думи „Poet“ (поет), „Essayist“ (есеист) и „Novelist“ (романист), които образуват думата „PEN“ (писалка).
„Международния комитет на жените има 149 клуба от над 100 държави, аз представих пред учениците българската класация от засега осем авторки, разказа Мариела Баева. Тя е отворена, ще бъдат добавени други, като има две почетни места за Елисавета Багряна и Дора Габе."
Освен нея в класацията присъстват още Аксиния Михайлова, която пише поезия на френски език, Амелия Личева, която е настоящият председател на българския ПЕН клуб, професор в Софийския университет. Здравка Евтимова, която е включена в класацията с книгата „Резерват за хора и вълци“, Керана Ангелова, която е писател, есеист и поет, Кристин Димитрова, поет и писател, превеждан на 38 езика. Мирела Иванова, драматург в Народния театър „Иван Вазов“, Стоянка Боянова, която пише хайку.
Мариела Баева сподели, че е много въодушевена от срещата си с учениците. На тях им е било интересно да научат за българските авторки, да разберат какъв е бил творческият процес, как са били избрани, по какви критерии. Коментирали са и детайли, свързани с нейни публицистични материали.
„Обсъждахме теми, свързани с пакистанската общественичка Малала Юсафзаи, случая с похитените нигерийски ученички от девическата гимназия в град Чибок, Североизточна Нигерия“, разказа тя.
Мариела Баева е филолог и икономист по образование. „ Аз не съм писател, но пишейки изразявам себе си“, сподели тя. Написала е две новели и разкази, като един от тях е свързан с животоописанието на светите братя Кирил и Методий, получил отличие през 2018 година в Европейската година на културно - историческото наследство от чешкото Министерство на културата. Има редица публицистични изяви.
Тя е депутат в Европейския парламент от 2007 до 2009 г. „Наложи се да оспорваме мнение на Европейската централна банка за унифициране на единната парична валута евро, разказа Мариела Баева. Тогава отстояхме правото на България да ползва фонетичната ортография, тоест българската транслитерация на евро, а не еуро, както предлагаха европейските институции. Бяхме обединени около тезата, че България ще наложи вето на Лисабонския договор, ако не бъде одобрено нашето предложение да спазваме българската транслитерация. И победихме.“
Помолена да очертае важните насоки в работата на бъдещите евродепутати в контекста на настоящата кампания за Европейски парламент, Мариела Баева заяви „Като гласоподавател апелирам да излъчим родолюбиви представители на България, които тачат и съхраняват националните идеали. Наистина дневният ред на комисията понякога не синхронизира с дневния ред в България. Това е все пак институция, която има отношение към политики и законотворчество, свързано с половин милиард души. Но, винаги за общи каузи могат да се обединяват, както ние направихме тогава във връзка с отстояване на правото да изписваме евро, съобразно нашите правила и езикови норми. Бъдещите евродепутати биха могли да се обединяват и отстояват общи каузи, свързани с България“.