Благотворителен концерт за набиране на средства за ремонт на 190-годишната църква „Успение Богородично", организират в Стара Загора
Тя посочи, че инициативата, под надслов „Спаси и съхрани“, ще се проведе в петък, 29 май, в залата на Културния център „Стара Загора“. В програмата участие ще вземат Представителният ансамбъл за автентичен фолклор „Дълбоки“, Детско-юношеският фолклорен ансамбъл „Загорче“, Детско-юношеският народен хор „Жарава“, Детско-юношеският танцов състав „Загорци“ при Народно читалище „Родина - 1860“, Фолклорният танцов клуб „Чипница“ и гайдарският състав „Ангел Войвода“.
Входът за събитието ще е с покани, които могат да бъдат закупени предварително или в деня на събитието. Всеки, който желае, може да дари пари и по специална банкова сметка за набиране на средства за ремонт на църквата.
Според предания и сведения на местни хора, мястото за църквата е било подарено от дядо Димо Душков - жител на село Дълбоки, а през 1822 г. е било издействано построяването на църквата“, разказа Янкова. Тя допълни, че самият строеж е продължил от 1822 до 1844 г. и се предполага, че църквата е била строена и оборудвана от Уста Генчо Малкия от Трявна и от дядо Дончо от Тревненско.
Генчо Кънев или Уста Генчо Малкия е виден български майстор-строител, самоук архитект, дърворезбар и каменоделец от Възраждането. Майстор Дядо Дончо (Дончо от Тревненско) е един от изтъкнатите представители на прочутата Тревненска художествена школа. Той не е бил строител на самите сгради, а виден дърворезбар, участвал в изработката на майсторските иконостаси на няколко значими възрожденски църкви.
През 1839 г. в днешния двор на църквата е било открито първото килийно училище с учител Райко (Рашко) Блъсков - баща на писателя Илия Блъсков, автор на повестите „Изгубена Станка“ (1865) и „Злочеста Кръстинка“ (1870), с които става един от основоположниците на българската повествователна проза. Преданието говори, че в църквата се е укривал и Васил Левски, добави Янкова.
Храмът е еднокорабна църква с полукръгла абсида от изток и приблизителни размери 23,5 м на 9,5 м. Този тип църква е доста разпространен по нашите земи в средата на 19. век. Представлява средна по големина каменна сграда. Изработена е от добре обработени каменни блокове с хоросанова спойка. Иконостасът е изографисан от художника Атанас Гюджанов.