България има дълга история и бъдеще в космическите изследвания, каза проф. Йорданка Семкова от БАН

България има дълга история в космическите изследвания. Това каза проф. Йорданка Семкова от Института за космически изследвания и технологии при Българската академия на науките (БАН), която изнесе лекция тази вечер в Ловеч по повод на честванията, свързани с 45-годишнината от полета на първия български космонавт Георги Иванов.
Ученият припомни, че началото на модерните космически изследвания в нашата страна е поставено с наблюденията на първите изкуствени спътници на Земята.
"Първият изкуствен спътник на Земята беше изстрелян на 4 април 1957 година - това беше съветският "Спутник-1". Още тогава български учени и специалисти се включиха в наблюдение на спътниците и приемането на техните сигнали. През 1969 г. в БАН беше създадена група по физика на космоса. През 1972 г. България изстреля в космоса първата апаратура, създадена от наши учени и специалисти, като по този начин стана осемнадесетата страна в света, изпратила свой апарат в космоса. Безспорно най-голям връх в космическите изследвания в България е полетът на първия български космонавт Георги Иванов, започнал на 10 април 1979 година", обясни проф. Семкова.
По думите й този полет е паметен за България, светла дата в най-нова история на държавата ни.
"Но той остава в историята на космическите изследвания, в учебниците по космонавтика, и във връзка с действието и поведението на екипажа на космическия кораб "Союз 33" при възникналата аварийна ситуация. Оказа се, че малко преди планираното скачване с орбиталната космическа станция "Салют", на която в този момент очакваха космонавтите Руковишников и Иванов, основният двигател на "Союз 33" е отказал. При това положение не можеше да става никаква дума за по-нататъшно сближаване, а трябваше да се работи за спасяването на космическия екипаж. Именно следващите часове, свързани с действията на космонавтите и тяхното взаимодействие с Центъра за управление на полетите, остават паметни в историята на космонавтиката и влязоха в учебниците. В тези часове, в тази най-критична ситуация, беше проявен изключителен професионализъм, хладнокръвие, самообладание и точно изпълнение на всички необходими операции и от двамата космонавти. И това стана при много тежки за тях условия. В крайна сметка в резултат на успешното взаимодействие на космонавтите и на Центъра за управление на полетите, в който в този момент стотици хора работеха за спасяването на живота им, те благополучно кацнаха в пустинята на Казахстан", обясни проф. Семкова.
Ученият каза още, че за полета на Георги Иванов е била разработена много богата и обширна научна програма от български учени и специалисти.
"Тя включваше изследвания в областта на дистанционните наблюдения на Земята от космоса, в областта на изследванията на физиката на космоса, медико-биологически проблеми. За този полет бяха създадени изключително вкусни български космически храни. Особено любим експеримент на Георги Иванов бяха изследванията с многоканалния спектрометър "Спектър 15 К", който регистрира отражението от земната повърхност във видимата светлина в 15 канала. Този спектрометър беше с главен конструктор акад. Димитър Мишев, който е почетен гражданин на Ловеч. Друг ярък връх в българските космически изследвания са програмите по създаването на двата спътника "България 1300", посветени на 1300-годишнината от създаването на българската държава. Единият беше посветен на дистанционните изследвания на Земята от космоса, а другият - на изучаване на слънчево-земните връзки. Двата спътника бяха оборудвани изцяло с научни апаратури, създадени от български учени и конструктори", каза проф. Семкова.
По думите й много успешен е полетът и на втория български космонавт Александър Александров през 1988 г., за който също е създадена много обширна научна програма, включваща дистанционни изследвания на Земята, медико-биологически, астрономически, астрофизически и психофизиологически изследвания, изследване на нови материали в космоса.
"Тази програма изцяло беше реализирана и този полет направи България една от малкото страни през 1988 година, изпратили повече от един космонавт в орбита, наред със суперсилите Съединените щати и Съветския съюз. Най-общо казано в периода от 1972 г. до 2000 година България участва в десетки много мащабни космически мисии по изследване на околоземното космическо пространство, на планетите от Слънчевата система и техните спътници. Всичко това стана възможно благодарение на участието на страната ни в международната космическа програма "Интеркосмос" - програмата за съвместно изследване на космоса на бившите социалистически страни. А също и благодарение на много мощната подкрепа от страна на държавата за научните изследвания в България и по-специално на космическите изследвания, на квалификацията и изключително високата мотивация на хората, които се занимаваха с космически изследвания, както и на възможностите на българската промишленост по онова време да произвежда уникални материали, детайли и компоненти, необходими за космически приложения", каза проф. Семкова.
По думите й изследванията след 2000 година са свързани основно с Международната космическа станция.
"Станцията е най-големият обект досега, изведен от човечеството в Космоса. Тя вече е на 25 години. Досега на нея са работили стотици астронавти и космонавти, проведени са хиляди експерименти от множество страни, като сред тях е и България", обясни проф. Семкова.
По повод на Луната, която е единственият естествен спътник на Земята, ученият заяви, че тя е предмет на интерес от всички космически изследователи още от началото на космическата ера.
"В един момент интересът към нея беше заглъхнал, но в последните години той се възобнови с много голяма сила и в момента всички големи космически държави и космически агенции са насочили вниманието си към Луната. Това е свързано с възможностите за използването й като междинна станция при полети до Марс, като много добра площадка за астрономически наблюдения и като източник на редки и ценни за индустрията и другите сфери на живота елементи", обясни проф. Семкова и допълни, че България също участва в изследванията на Луната.
По думите й друг много голям обект на интерес от космическите изследователи е планетата Марс.
"Марс е единствената от земеподобните планети, на която някога може би е съществувал или в момента съществува живот. Става дума за елементарен живот във вид на микроорганизми. Освен това Марс може да ни даде много ценни сведения за развитието и еволюцията на планетите в Слънчевата система и може би за бъдещето на Земята. В момента около Марс работят няколко космически кораба, а на повърхността има няколко марсохода на различни страни. Част от тези изследвания са и българските изследвания на радиационната обстановка около Марс", посочи проф. Семкова.
По думите й перспективите за космическите дейности в България понастоящем и в близко бъдеще се свързват с възможностите за включване на България в Европейската космическа агенция.
"В момента България работи по план за европейска кооперираща страна и това, което е интересно да се знае е, че спечелените досега проекти, одобрени и финансирани от Европейската космическа агенция по този план, са свързани с дозиметрите "Люлин" и техните данни, с космическите храни и оранжерии, с наблюденията и с анализа на аерокосмически дейности. Това са все дейности и работи, водещи началото си от 70-те и 80-те години на миналия век, в които България има създаден научен потенциал, научни школи и ние по-възрастните изследователи предаваме опита си в тези области на нашите млади колеги", каза проф. Семкова.
Тя отбеляза още, че неотдавна България се е включила и в програмата "Артемида" на НАСА за завръщане към Луната с безпилотни полети и с изпращане на астронавти.
"Така че бъдеще за космическите изследвания в България има", заяви проф. Йорданка Семкова.