България изгражда първия професионален радиотелескоп в страната. Той ще бъде част от европейската мрежа от радиотелескопи LOFAR в близост до Националната астрономическа обсерватория „Рожен“, каза за БТА директорът на Института по астрономия с НАО към Българската академия на науките и ръководител на проекта проф. д-р Камен Козарев.
„Това ще остане най-големият радиотелескоп на най-ниските честоти, наблюдавани от повърхността на Земята, през следващите 10 години", обясни Козарев. Станцията е с размерите на футболно игрище – около 130 на 75 метра, и включва два кръга антени. Изграждането ѝ се очаква да приключи между май и август тази година.
Козарев обясни, че проектът LOFAR-BG е стартирал през 2020 г. През последните години са извършени редица подготвителни дейности – избор на локация, придобиване на земя, изграждане на електрическа и оптична връзка с обсерваторията. „Идентифицирахме локация с нисък радиошум и удобство за изграждане и поддръжка", обясни проф. Козарев. Данните от телескопа ще се предават към сървърно помещение в обсерваторията, като се очакват стотици терабайти информация годишно.
България е съосновател на LOFAR-ERIC – Европейския консорциум за научна инфраструктура, който управлява мрежата от над 50 станции в Европа и започна работа в края на 2023 г. Българската станция ще може да работи както като част от общата европейска мрежа, така и самостоятелно. „Можем да развиваме и нашата собствена наблюдателна програма", посочи проф. Козарев.
Сред научните приоритети на проекта е наблюдението на слънчевата активност. Институтът по астрономия вече провежда такива наблюдения в рамките на пилотен проект от българската антарктическа база на остров Ливингстън, наречен Българска полярна астрономическа обсерватория.
Във връзка с изграждането на телескопа проф. Козарев допълни, че институтът е подготвил стаж за студенти и докторанти, в рамките на който участниците ще помагат на терен при полагането и изграждането на антените и системите за работа на радиотелескопа.
Проф. д-р Камен Козарев е директор на Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория към БАН. Научната му дейност е в областта на слънчевата физика, слънчевите изригвания и приложението на изкуствен интелект в радиоастрономията.
Завършил е астрофизика в Williams College (САЩ) и е защитил докторска степен по астрономия в Бостънския университет. Работил е като изследовател в Бостънския университет и в Харвард-Смитсонианския център по астрофизика.
Козарев е ръководител на българското участие в паневропейската радиотелескопна мрежа LOFAR-BG и на първия български полярен проект за изследване на слънчевата активност от антарктическата база на България. Участвал е в проекти на Европейската космическа агенция и НАСА.