България продължава да бъде сред страните в ЕС с най-сериозни дефицити в областта на свободата на медиите. Това показаха заключенията от международна мисия, проведена в София, която се срещна с журналисти, представители на институции и гражданското общество. Резултатите от нея бяха изнесени на пресконференция в националния пресклуб на БТА в София днес.
„Много често ние, журналистите, ставаме обект на вербална, физическа агресия по време на протести, ставаме често свидетели на пренебрежително отношение от страна на политици, хора, облечени във власт, с имунитет, представители на парламента. Ставаме чест ообект на отказ от даване на интервюта, от даваме на отговори на критични въпроси от страна на политици, институции, бавене“, каза Ирина Недева от Асоциацията на европейските журналисти.
По думите й е важно обществото да бъде информирано, а журналистите - свободни да работят. Тя отбеляза, че на картата на кампанията на Съвета на Европа „Журналистите имат значение“ България е едно от черните петна - няма отношение към кампанията.
Радка Бачева от Европейски съюз за радио и телевизия отбеляза, че медиите играят много важна роля в обществото за демокрацията, особено във времена на заливане с дезинформация. По думите й, за да се гарантира тази роля, е необходимо да има редакционна независимост. „Тя се опира на три ключови елемента - адекватна правна рамка, подходяща процедура за назначаване и управление на ръководството на обществените медии и достатъчно финансиране. По време на двудневните ни срещи видяхме предизвикателства и в трите области“, каза тя.
Журналистите в България, които отразяват теми от обществен интерес – като протести, корупция, организирана престъпност, цени на лекарства и здравеопазване, избори, Шенген и гранично управление – продължават да бъдат заплашвани. В същото време руската пропаганда в страната вероятно е най-силната от падането на комунизма насам, отбеляза Павол Салай от „Репортери без граници“.
Флутура Кусари от Европейски център за свобода на пресата и медиите посочи, че заключението на мисията е, че правната среда в България създава постоянни рискове за журналистите. „Установихме наличието на SLAPP дела (дела „шамари“), насочени срещу медии и журналисти. Особено често обект на такива дела са разследващи журналисти и тези, които работят по теми за престъпления и корупция. Най-честите ищци в тези дела са големи бизнеси, застрахователни компании, политици и съдии. Много от тези процеси включват и искания за високи обезщетения. Имахме много добър и открит разговор с Министерството на правосъдието“, каза тя.
ПРЕПОРЪКИТЕ
Сред препоръките на мисията са правителството и политическите власти да се въздържат от и да осъждат всички случаи на дискредитиране, злепоставяне, сплашване и заплахи срещу журналисти, включително онлайн атаки, както и да се преразгледа и подобри законодателството за укрепване на Наказателния кодекс с по-строги санкции за осъдени за нападения срещу журналисти и да се създаде система за категоризиране на случаите на нападения срещу медиите и медийните работници.
Правителството трябва да приложи реформи в съответствие с EMFA, които да укрепят гаранциите за редакционна и институционална независимост на БНТ и БНР, като същевременно гарантират адекватни, устойчиви и предвидими финансови ресурси за двете медии. Според доклада е необходимо да се гарантира и справедлив и прозрачен конкурс за избор на генерален директор на БНР и БНТ.
По препоръка на мисията властите трябва да продължат да обучават съдии, прокурори, адвокати и полицаи по европейските стандарти, свързани със свободата на медиите, включително клевета, SLAPP, реч на омразата, достъп до информация и защита на разобличители и журналистически източници. По думите на експертите това е от съществено значение, за да се гарантира, че съдебните решения и практики съответстват на стандартите на Европейския съд по правата на човека.
Правителството трябва бързо да приложи и да хармонизира националното законодателство с Европейския акт за свободата на медиите чрез прозрачен и приобщаващ процес. В допълнение към реформите на обществените медии и медийните регулатори, описани по-горе, правителството трябва да приложи реформите, предвидени в EMFA, които изискват създаването на регистър на медийната собственост, който трябва да бъде прозрачен, функционален, актуален и лесно достъпен за журналисти и граждани, се посочва още в препоръките.
Както БТА писа, коалиция от международни организации, работещи в сферата на свободата на пресата, проведе проучвателна мисия у нас от 24 до 26 септември. Делегацията представлява Платформата за безопасност на журналистите към Съвета на Европа и Механизма за бързо реагиране при нарушения на медийната свобода (MFRR). Експертите се срещнаха с представители на институциите – президента на Република България, Министерството на правосъдието, Министерството на вътрешните работи, Съвета за електронни медии, Главната прокуратура, Комисията за защита на личните данни и Централната избирателна комисия. Имаха и срещи с генералните директори на БНР и БНТ, както и представители на журналистически организации, синдикати, експерти, граждански структури и академични среди.