Време е да започнем да се възстановяваме от тази, бих я нарекъл, визуална умора. България има нужда от единна визия и това минава и през шрифтовете, каза генералният директор на Българска телеграфна агенция (БТА) Кирил Вълчев по време на Международната научна конференция „130 години НХА. Традиция и съвременност“. Тя се провежда в Културен център „Морско казино“ в Бургас. В словото си Вълчев отправи призив за създаване на общ държавен брандбук, въвеждане на единни визуални стандарти в градовете и изграждане на общ модел за поставянето на български паметни знаци по света.
Кирил Вълчев направи анализ на историческото и съвременното взаимодействие между Националната информационна агенция и Академията. "130 години Националната художествена академия работи за лика и облика на България, а БТА го показва 128 години от тях. Не са много институциите в България, на които в такъв момент да не мога да покажа новината за създаването им, но просто БТА е създадена две години след академията“, посочи Вълчев.По думите му НХА от самото си основаване се грижи за създаването на лика на България, подготвяйки творци, които формират визуалната идентичност на страната и превръщат таланта им в лице на българското изкуство. От друга страна, тя формира облика на България, включително чрез естетическите критерии на българина, изграждайки художествен и културен вкус, който стои в основата на визуалната ни култура. Вълчев коментира, че през своите 128 години БТА има същата отговорност – да разказва и показва в снимки, а вече и във видео, образа и лика на България, като същевременно сама формира нейния облик.
Конкретен пример за силата на това партньорство и за това как институциите могат да дават пример за визуално единство е февруарският брой на списание ЛИК на БТА за настоящата 2026 г., посветен изцяло на 130-ата годишнина на НХА, отбеляза Вълчев. Той припомни, че броят бе представен в Академията в София на 26 февруари – датата, на която преди 165 години във Виена е роден нейният създател княз Фердинанд, подписал през 1896 г. указа за основаването на Държавното рисувално училище. „Всъщност ние така се опитахме да припомним и един добър пример за настоящите политици на България, за влагането в духа на България“, отбеляза Вълчев. В броя са събрани и първите международни новини от архивите на агенцията, свидетелстващи за ролята на НХА за показване на лицето на България по света – от Лондон през 1906 г., Венеция през 1910 г., Прага през 1911 г., Белград през 1912 г. и Берлин през 1917 г.
Присъствието на НХА в БТА става още по-силно след подписания на 20 май 2022 г. договор за системно предоставяне на материали с уредени авторски права и партньорство. Отчетена бе и статистиката за силно покачване на броя на публикациите след създаването на специализираната редакция за знание и култура ЛИК през 2021 г. и сключването на договора между двете институции, като до момента са реализирани общо 1470 публикации на български и 340 на английски език. Статистиката отчита десетократен скок в новинарския поток – от единични материали в годините преди споразумението (едва 10 на български и 2 на английски през 2015 г.), отразяването нараства прогресивно през 2023 и 2024 г., за да достигне пик през 2025 г. с 458 публикации на български и 137 на английски език. Тази възходяща тенденция се запазва с пълна сила и през настоящата 2026 г., като от началото на годината вече са излъчени 311 новини на български и 44 на английски език, което доказва ефективността на системното сътрудничество между двете институции. Тази засилена видимост се подкрепя и от отразяването на филиала на НХА в Бургас, отбеляза Кирил Вълчев.
Като важна стъпка в реализирането на призива за единна визия на държавата Вълчев определи и използването на новия шрифт ЛИК, създаден по поръчка на агенцията от екип на НХА под ръководството на доц. д-р Светлин Балездров на основата на буквите, изработени от учениците на Светите братя Кирил и Методий. Генералният директор съобщи, че днес са получени и най-новите подобрения на шрифта - версията ЛИК 2.0. „Може да ви прозвучи парадоксално, но днес БТА го предостави на Националната художествена академия, защото всички права са наши, и за да могат създателите на шрифта също да го използват по един законен начин, се наложи да подпишем този договор“, обясни Вълчев, поставяйки акцент върху друга голяма тема - възпитаването на уважение към труда на автора и интелектуалната собственост в България. Той обяви, че именно в тази посока е и следващата стъпка, която са обсъдили с ректора на НХА проф. Георги Янков – БТА ще възложи на художествената академия изработването на цялостен брандбук на Българската телеграфна агенция. Генералният директор подчерта, че градовете и държавата ни спешно се нуждаят от такъв брандбук, не само за надписите, а за цялостната визуална идентичност.
По повод инициативата на БТА „Българските места по света“ за поставяне на паметни знаци на бележити българи зад граница, Кирил Вълчев коментира, че след разговори с директора на Софийската градска художествена галерия Аделина Филева е станала ясна нуждата от експертизата на НХА, СГХГ и Националната галерия за изработването на единна визия на тези знаци. Той даде като пример поставената по повод 190 години от рождението на Любен Каравелов плоча в Белград, която е била силно критикувана. По думите му и други от вече съществуващите знаци зад граница на личности като Христо Ботев, Иван Вазов, Васил Априлов не звучат единно. В предстоящите до края на 2026 г. планове по проекта на БТА предстои да бъде поставен знак на Иван Богоров в Лайпциг по повод 180 години от издаването на първия български вестник „Български орел“ през 1846 г. Генералният директор на БТА посочи, че заедно с журналистическите организации се води диалог с Лайпцигската община, която вече е изпратила строги изисквания за размера, материала и големината на буквите, като Вълчев коментира, че не е нужно да откриваме неща, които вече са открити. За следващата година се предвижда и поставянето на знак за Константин Фотинов в Измир за кръглата годишнина на първото българско списание „Любословие“. Кирил Вълчев призова за поставянето и на паметен знак на Митрополит Климент (Васил Друмев) в Одеса, след като наскоро там бе поставена плоча на Добри Чинтулов. "Добре е България да помогне за паметни знаци в Болград и на завършилите Болградската гимназия премиер Александър Малинов, който обявява Независимостта на България през 1908 г., и Александър Теодоров-Балан, който е първият ректор на Софийския университет през 1888 г."
Тази кампания е част от по-голямата инициатива на БТА, БНТ и БНР „14 века България в Европа“, насочена към отбелязването на знакови дати под обща идея до 2032 г., когато се навършват 1400 години от първото документирано българско държавно образувание на европейския континент – Стара Велика България през 632 г. „Впрочем, аз бих сложил тази годишнина, 130-та годишнина на Националната художествена академия, между тези бележити дати, които показват принадлежността на България от столетия към европейската цивилизация“, каза още Кирил Вълчев. В края на речта си Кирил Вълчев обърна внимание на 170-годишнината от рождението на Иван Мърквичка, роден на 23 април 1856 г. в Чехия, който е първият директор на тогавашното Рисувално училище от 1896 до 1900 г. Вълчев посочи, че не е успял да открие да има паметен знак на Мърквичка в неговия роден край в Чехия, в Бохемия. Той изтъкна това като още една възможност с инициатива на Националната художествена академия това "българско място" също да бъде означено, и то по начин, следващ модела, за който съветва Аделина Филева.
Словото му завърши с цитат от сонета "Не вярвайте" на Мърквичка, гласящ: „Житейската мистерия разбира единствено душата възвисена, в която Божа благодат извира." След него Кирил Вълчев отправи пожеланието НХА да продължи да показва красивото, разнообразно лице на България и да създава единния ѝ облик.