Българите можем да бъдем общност, каза генералният директор на БТА Кирил Вълчев

Българите можем да бъдем общност. Това каза генералният директор на Българската телеграфна агенция (БТА) Кирил Вълчев пред Българската национална телевизия (БНТ) по повод откриващата се утре 20-а Световна среща на българските медии.
„Българи от 25 държави, които правят медии, говорещи или пишещи на български език, се събират за 20-и път заедно, за да разговарят“, посочи Вълчев. 
Според него медиите имат тежък проблем с липсата на какъвто и да е нормален разговор между лидерите в България. Изчезнаха всякакви дебати, смята той. „Да чуеш аргументите на кмета, да чуеш аргументите на правителството, да чуеш аргументите на президента, да чуеш аргументите на Народното събрание – всичко това изчезна“, каза генералният директор на БТА.
Той разказа, че в 20-ата Световна среща на българските медии ще участват 46 журналисти от 34 българоезични медии по света. Участие са потвърдили и представители на 36 медии от България. Допълни, че това е рекорд в броя на държавите, журналисти от които ще се включат във форума.
Кирил Вълчев припомни, че първото му издание е през 2005 г. и е по инициатива на Максим Минчев (1953-2020). „Той успя да направи 15 срещи, ние след това ги продължихме“, каза той. Генералният директор на БТА добави още, че българите могат да продължават нещата, а не да са във вечни начала, от нулата.
Той отбеляза, че българите имат какво да кажат на света, а отговорът за приноса ни е в нашите букви. „Това е голям принос за цивилизацията. Замислете се, в Европейския съюз 25 държави използват едни и същи букви – латиницата“, посочи Вълчев. Гърците имат отделна и българите сме третата азбука, коментира той.
Той припомни, че БТА, БНТ и Българското национално радио (БНР) са инициатори на отбелязването на 14 века България в Европа. „Става дума за това, че първото държавно образувание на българите е през 632 година, по времето на хан Кубрат, не в днешните български земи. Тоест, след няколко години, през 2032 г. ще се навършат 1400 години. Какъв подходящ момент е през тези години да говорим за нашия принос към Европа“, посочи Кирил Вълчев. Той отбеляза, че този принос не започва с близо 20-годишното членство в Европейския съюз.
Вълчев цитира Крепчанския надпис, открит от проф. Казимир Попконстантинов: „Този, който направи от тази църква хамбар, житница, ще отговаря“. Медиите трябва да престанем в църквата да правим житница, защото ще отговаряме, отбеляза той. „Ние доста често, за съжаление, се случва да използваме буквите като в житница, вместо като в църква. Твърде много говорим за меркантилната страна на живота, а не за вътрешния човек в нас. Не говорим за горния човек“, посочи генералният директор на БТА. Буквите ни са дадени, за да говорим на горния човек, допълни той.
Според него, ако медиите трябва да променят нещо, то е да използват буквите като в църква, а не като в житница. Но за това трябва да ни бъде помогнато, смята Кирил Вълчев. По думите му цялото общество трябва да разбере, че медиите са като училищата. „Ако в училище ти се учиш на натрупания опит, по някой път с хилядолетия, и как да го използваш, медиите те учат всеки ден какво се случва. Някак си протестът на колегите ни от Българската национална телевизия, Българското национално радио, БТА за това, че възнагражденията им трябва да бъдат съпоставими с тези на учителите, а не да изостават толкова много, изглеждат доста справедливи, ако приемем, че правото на информация е част от голямото право на знание“, отбеляза Вълчев.
Той коментира, че в контекста на разговора за българските медии по света, е крайно време да има системна и последователна програма за тяхното подпомагане.
Кирил Вълчев обясни още, че изкуственият интелект никога няма да замести журналиста. „Как изкуственият интелект ще отрази събитие? Той не може да бъде репортер, той не може да бъде кореспондент. Крайно време е да разберем, че за да използваш изкуствения интелект, преди това трябва да си инвестирал в естествения интелект“, каза генералният директор на БТА. 
Той посочи, че медиите отговарят за това да помагат на хората да различават лъжа от истина. „Затова и голямата ни тема на 20-ата Световна среща на българските медии е „Медии и знание“. Правим я именно в София – градът, който носи името на божията премъдрост, на божественото знание и после продължаваме в Клисурския манастир, който пък носи името на светите братя Кирил и Методий – какви по-подходящи места да говориш за знанието и медиите“, каза още Кирил Вълчев.
20-ата Световна среща на българските медии се организира от БТА на 24 и 25 май в София, Клисурския манастир „Св. св. Кирил и Методий“ и във Вършец.
/ГН