Сугарев участва наскоро в научна конференция „Западните български покрайнини – история и перспективи”, организирана в София от Института за исторически изследвания при Българската академия на науките.
Форумът се състоя по повод 100-годишнината от учредяването на Организацията на бежанците от Западните покрайнини. Дискутирани бяха теми, свързани с миналото, настоящето и перспективите на Западните покрайнини, а организаторите поеха ангажимент да публикуват представените на форума доклади, за да бъдат информирани българските и европейските институции с проблемите на българското малцинство в Сърбия.
На 8 ноември се отбелязва Денят на Западните покрайнини. Днес, 27 ноември, се навършват 105 години от подписването на Ньойския договор. Годишнината ще бъде отбелязана традиционно и в Босилеград, и в Брезник, казаха за БТА българи от Западните покрайнини.
На научната конференция Едвин Сугарев представи доклад на тема „Съдбата на българите в Западните покрайнини – какво България пропусна да направи за тях“. Според него "не направен никакъв опит да се оспори правният статут на Западните покрайнини, след като се разпадат и Кралството, и след това Югославия, и практически липсва правният субект, който по силата на Ньойския договор приема Западните покрайнини". "Примерно, не са питани другите държави, които се отделят от Сърбия в контекста на Федеративната република и стават независими - те какво отношение имат“, каза Сугарев. Той изтъкна, че има и екологични проблеми, при които има и трансгранични замърсявания, касаещи и България.
„България продължава да поддържа тезата за това, че подкрепя безрезервно членството на Сърбия в Европейския съюз, след като би могла - още повече в периода, в който беше председател на Европейския съвет, и в който основна нейна теза беше присъединяването на Западните Балкани - да постави въпроса: добре, ние ще ви подкрепим, но искаме за сметка на това нашето малцинство да живее при човешки условия и да бъдат спазвани всички негови права. Това също не беше направено“, каза още Сугарев.