Българската азбука е едно огромно наследство за целия свят, а не само за България, каза доц. д-р Калина Иванова, директор на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, на откриването на изложбата „Невероятната история на българската азбука“ в библиотеката.
Експозицията проследява пътя на българската писменост от създаването ѝ в Преславската книжовна школа до разпространението ѝ в Киевска Рус, Сърбия и извън пределите на България.
„Националната библиотека е домакин на изложбата, защото библиотеката е основният пазител на книжовното наследство на България“, каза за БТА доц. д-р Калина Иванова, директор на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.
Тя обясни, че „целта на изложбата е да повдигне нашето самочувствие и гордост“, като тя е насочена особено към младите хора. „Изложбата е богата на информативност – ние се запознаваме с историята на българската азбука през вековете“, допълни доц. Иванова.
„Това е едно огромно наследство за целия свят, а не само за България“, каза още доц. Иванова.
„Това е една изключително важна тема“, каза за БТА Станка Желева, куратор на изложбата. „Това е най-големият принос на България изобщо към световната културна история, към света – създаването на тази азбука, на която пишат 350 милиона души“.
„Изключително натрапена несправедливост е, че тази азбука се нарича „кирилица“ и „славянска азбука“, каза още Желева. „Всички ние знаем, че Кирил и Методий пишат за славяните азбука, но тя се нарича глаголица. Азбуката, на която пишат всички тези хора, трябва да се казва българска азбука, защото тя е създадена в българските книжовни школи“, допълни кураторката.
Желева обясни, че българските владетели са инвестирали много повече в развитието на българската азбука, отколкото в една война. За един лист пергамент се е използвала една агнешка кожа. „Много хора са били в школите и са посветили живота си на това, което не произвежда нищо“, каза в допълнение Желева.
„Това е най-великият политически ход на българските владетели, така те имат наистина огромно влияние в света на славяните“, каза още кураторката.
Желева обясни, че се надява на интерес от младите посетители, защото изложбата е подбрана и оформена така, че да бъде „представена по-забавно, по-атрактивно като изображения, да бъде по-разчупено и да показва много интересни неща, на които учените не обръщат внимание“, каза Желева.
Изложбата е подготвена и курирана от Станка Желева в партньорство с гл. ас. д-р Мария Пенкова, а консултант по проекта е проф. Христо Матанов. Екипът изработва паната с извадки и проучвания от исторически текстове, оригинални хроники, миниатюри и рисунки от Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, както и редица други музеи.