Българската база на остров Ливингстън предлага съвременни условия за международни научни изследвания, посочи Драгомир Матеев

Българската антарктическа база „Св. Климент Охридски“ на остров Ливингстън предлага съвременни условия за провеждане на научни изследвания и е подходяща за развитие на международно научно сътрудничество, каза заместник-директорът на Националния център за полярни изследвания към Софийския университет „Св. Климент Охридски“ Драгомир Матеев. 
Матеев посочи, че на остров Ливингстън има само две изследователски бази – българската и испанската, разположени на около 10 километра една от друга. Островът се намира сравнително близо до остров Кинг Джордж, където е съсредоточена най-голямата група антарктически станции в региона и се намира летище, използвано за транспорт между Антарктика и Южна Америка.
Българската база „Св. Климент Охридски“ е сезонна и е изградена през 1988 година. Тя разполага с капацитет за настаняване на 36 души, две жилищни сгради, лаборатория и метеорологичен център, реализиран като съвместен проект с Обединените арабски емирства. На територията ѝ се намира и най-старият източноправославен параклис в Антарктика, припомни Матеев.
Той отбеляза, че базата разполага и с лодки и хеликоптери, които могат да бъдат използвани за научни експедиции. Осигурена е и съвременна изследователска инфраструктура с две автоматични метеорологични станции, сеизмограф и надеждна интернет връзка, позволяваща изпращането на научни данни в реално време.
По думите на Матеев най-новото попълнение в инфраструктурата е лабораторният блок, изграден през последната година с финансовата подкрепа на Министерството на образованието и науката. В него са обособени три лаборатории с биологично, микробиологично, геоложко и морско направление, като морската лаборатория е разположена непосредствено до брега. Новият комплекс позволява едновременното провеждане на изследвания от до 40 учени.
Безопасността е сред основните приоритети при работата в Антарктика заради суровите условия и бързо променящото се време, посочи Матеев. По думите му на българската база са въведени мерки за сигурност в сътрудничество със специалисти от различни области.
Международното сътрудничество също е ключов елемент от научната дейност, както на базата, така и на българския научноизследователски кораб. Българските полярни изследователи работят съвместно с партньори от Испания, Аржентина, Чили и други държави. През миналата година в българската база са работили десет учени от различни страни, каза още Матеев.
Той отбеляза, че българската база е сред антарктическите станции с нисък въглероден отпечатък, като в нея се внедряват енергоспестяващи технологии от ново поколение с цел намаляване на въздействието върху околната среда.
На територията на базата функционира и медицински кабинет, който предстои да бъде модернизиран през следващата година.