Българската антарктическа база „Св. Климент Охридски“ на остров Ливингстън предлага съвременни условия за провеждане на научни изследвания и е подходяща за развитие на международно научно сътрудничество, каза заместник-директорът на Националния център за полярни изследвания към Софийския университет „Св. Климент Охридски“ Драгомир Матеев.
Матеев посочи, че на остров Ливингстън има само две изследователски бази – българската и испанската, разположени на около 10 километра една от друга. Островът се намира сравнително близо до остров Кинг Джордж, където е съсредоточена най-голямата група антарктически станции в региона и се намира летище, използвано за транспорт между Антарктика и Южна Америка.
Българската база „Св. Климент Охридски“ е сезонна и е изградена през 1988 година. Тя разполага с капацитет за настаняване на 36 души, две жилищни сгради, лаборатория и метеорологичен център, реализиран като съвместен проект с Обединените арабски емирства. На територията ѝ се намира и най-старият източноправославен параклис в Антарктика, припомни Матеев.
Той отбеляза, че базата разполага и с лодки и хеликоптери, които могат да бъдат използвани за научни експедиции. Осигурена е и съвременна изследователска инфраструктура с две автоматични метеорологични станции, сеизмограф и надеждна интернет връзка, позволяваща изпращането на научни данни в реално време.
По думите на Матеев най-новото попълнение в инфраструктурата е лабораторният блок, изграден през последната година с финансовата подкрепа на Министерството на образованието и науката. В него са обособени три лаборатории с биологично, микробиологично, геоложко и морско направление, като морската лаборатория е разположена непосредствено до брега. Новият комплекс позволява едновременното провеждане на изследвания от до 40 учени.
Безопасността е сред основните приоритети при работата в Антарктика заради суровите условия и бързо променящото се време, посочи Матеев. По думите му на българската база са въведени мерки за сигурност в сътрудничество със специалисти от различни области.
Международното сътрудничество също е ключов елемент от научната дейност, както на базата, така и на българския научноизследователски кораб. Българските полярни изследователи работят съвместно с партньори от Испания, Аржентина, Чили и други държави. През миналата година в българската база са работили десет учени от различни страни, каза още Матеев.
Той отбеляза, че българската база е сред антарктическите станции с нисък въглероден отпечатък, като в нея се внедряват енергоспестяващи технологии от ново поколение с цел намаляване на въздействието върху околната среда.
На територията на базата функционира и медицински кабинет, който предстои да бъде модернизиран през следващата година.