Българската държава чрез БТА помага на регионалните новини, каза Кирил Вълчев

Българската държава чрез Българската телеграфна агенция (БТА) помага на регионалните новини. Те са със свободен достъп и благодарение на това достигат до националните медии, каза генералният директор на Агенцията Кирил Вълчев на финала на дискусията  „Бъдещето на регионалните новини“, организирана от Съвета за електронни медии (СЕМ) и БТА в Националния пресклуб на Агенцията в София.
От друга страна, тези регионални новини стигат и до хората, които живеят в съответните региони, за да виждат те смисъл да остават там, а най-вече младите хора да остават на тези места, допълни Вълчев. 
Предизвикателството е какво да бъде продължението на развитието на кореспондентската мрежа на БТА. Съществуват два модела. Единият, наследен в БНТ и БНР, е изграждането на по-големи регионални центрове, които създават и регионални програми. БТА се развива по друг начин – чрез гъста мрежа из цялата страна и пред нас стои въпросът, поне според концепцията, с която бях преизбран, доколко можем да разширим тази мрежа, каза генералният директор на БТА.
Според последното преброяване на Националния статистически институт има точно 20 града с население над 15 000 души. Спомням си със съжаление как преди пет години плановете ми бяха да открием национални пресклубове с постоянни кореспонденти във всички български градове с население над 20 000 души. Междувременно обаче броят им намаля, посочи той.
От тези градове шест са с население над 25 хиляди души - Гоце Делчев и Панагюрище, където вече БТА в единия има пресклуб, а в другия - кореспондент. Другите са Асеновград, Димитровград, Горна Оряховица и Дупница с население над 25 хиляди души. Става дума за близо 100 хиляди души население, което до голяма степен живее в информационна пустиня, защото новините оттам се отразяват сравнително рядко, макар и от близките областни центрове. Въпросът е да се инвестира ли в тези градове, каза Вълчев.
Той уточни, че освен това има още девет града с над 20 хиляди души население. И тук стои въпросът дали България трябва да осигури на национално ниво постоянна информация от тези населени места и съответно информация за хората, които живеят там.
„Това, което можем да направим още през следващите месеци - тъй като информацията на БТА е в помощ на местните медии, които публикуват и национални новини, и международни новини, за да имат пълната палитра от информация, а те не могат да сами да си осигурят нито абонаменти, нито партньорства с големи или по-малки информационни агенции, защото това изисква наистина голям ресурс,  чрез БТА да получават тези новини“, каза Кирил Вълчев.
По думите му снимките са проблем, за който БТА си дава. В БТА те се публикуват с водни знаци. Това се налага по две основни причини. Едната са авторските права на партньорските агенции, с които работим. Това са глобални и национални агенции, които не са съгласни техните снимки да бъдат предоставяни във висока резолюция и без водни знаци. Другата причина е свързана с конкурентния вътрешен пазар на фотография в България, обясни Вълчев. 
Той уточни, че тези снимки могат да бъдат използвани по начина, по който са публикувани в БТА съгласно общите условия и Закона за БТА. В момента обсъждаме възможността поне една снимка към всяка новина да бъде публикувана без воден знак, а само с логото на БТА, така че да бъде по-подходяща за препубликуване. Даваме си сметка, че основно регионалните медии ще се възползват от тази възможност, обясни генералният директор на Агенцията.
Необходимо ни е още малко време, защото технически решението не е толкова просто. Надявам се обаче до края на годината да намерим решение и това да бъде още една малка, но важна подкрепа за регионалните медии, каза още Кирил Вълчев.
По думите му по-голямото предизвикателство е в две посоки. На първо място е за обществените медии да бъдат осигурени по-добри възнаграждения и условия за работа - това важи и за регионалните структури на БНТ, БНР и БТА. „Това означава увеличение на възнагражденията с поне 25 процента, за да може да се изравнят с учителските заплати. Това означава и по-голямо увеличение, за да започнат кореспондентите да получават съпоставими възнаграждения с тези на специалистите по връзки с обществеността в държавни и общински институции на местно равнище“, каза Кирил Вълчев.
Втората посока, по която изглежда има съгласие, е създаването на национални програми за подпомагане на частните медии – както регионалните подразделения на националните медии, така и местните медии, каза генералният директор на БТА. Според него този е въпрос е доста спешен и за българските медии в чужбина, които също съществуват при сериозни затруднения.
Кирил Вълчев изрази надежда още в следващите седмици да постигнат съгласие с членовете на СЕМ за ясен график, така че да проведат специфичните регионални разговори по темата за бъдещето на регионалните медии и журналистиката във всеки от националните пресклубове на БТА.
БТА покани да се включат всички регионални журналисти, независимо за кои медии работят. В 32-та национални пресклуба на БТА извън София участие потвърдиха повече от 100 регионални журналисти, като в това число не влизат близо 70-те кореспонденти на самата БТА. Покани бяха изпратени и до партньорите на агенцията от Съюза на българските национални електронни медии (СБНЕМ) – БНТ, БНР, Би Ти Ви, „Нова телевизия“ и Дарик радио, както и до представители на законодателната и изпълнителната власт, до всички членове на парламентарната комисия по културата и медиите, до ръководителите на пресслужбите на президентската институция, на Народното събрание и на Министерския съвет, до Съюза на българските журналисти и до университети, които обучават бъдещи журналисти.