Българската джаз сцена е жива, но страда от хроничен недостиг на пространства за изява и ограничен достъп до публика. В последните години има движение за развитие на джаза, появяват се млади талантливи музиканти, но все още няма посока за развитие. Без достатъчно сцени за изяви на различни места в страната, да се разчита основно на фестивали е крайно недостатъчно. Това заяви в интервю за БТА китаристът Шибил Бенев.
„Проблемът е, че са малко местата, където да се свири. Има много джаз фестивали – в Банско, в Хасково, в София, „Аполония“, никога не е имало толкова много фестивали. И това е страхотно. Но ги няма малките места, където да популяризираме тази музика. А фестивалът иска да види някакво CV на тоя продукт. И ако кажеш – ами, ние само в репетиционната си го свирим, фестивалът това не го интересува“, посочи музикантът.
Подобни проблеми в момента има не само в България, а в цяла Западна Европа, дори вече и в САЩ, отбеляза Шибил Бенев. „Джазът не може да се нарече елитарна музика, но е насочена към образована публика. Повечето от нашата музика е инструментална, изисква човек все пак да е чул нещо. Не може да хванеш всеки да дойде да слуша“, допълни той.
А публиката не се създава случайно, а се отглежда и възпитава, но за това трябва продължителност, подчерта музикантът и даде пример с постоянството на културни институции като Софийската филхармония: „В зала „България“ всеки знае – там е Филхармонията. Има концерти всяка седмица. Купуват си карти. Това се е изградило с десетилетия.“
По думите му след възхода преди около 30 години на клубните сцени у нас, сега ситуацията е много по-различна, не само за джаза. „През 90-те години имаше невероятно много клубове – дали рокаджийски, дали джаз, но имаше навсякъде. После през 2008 г. и след това направо изчезна всичко. Ако едно събитие се случва веднъж месечно, кой ще помни кога беше?“, коментира Бенев.
Според него броят на активните, талантливи и самостоятелно продуциращи се музиканти в България расте. „Има невероятен възход като брой музиканти, които се занимават с нещо, опитват се да правят собствена музика, записват албуми. Всеки си има канал в You Tube, Instagram и т.н. Въпросът е, че това не е достатъчно. Култивирането на публика не става само с продукта. Тая публика трябва да знае къде да отиде. Без места за редовни изяви, тази продукция остава невидима“, отбеляза той.
Относно развитието на джаза в бъдеще Шибил Бенев казва, че не е нито песимист, нито оптимист, а просто реалист: „Надежда има, но не бива да се чака пасивно. Никой няма да спре да работи, заради това, че нещо не е станало в даден момент. Просто трябва постоянство. И съдействие. Поне малко.“
Шибил Бенев е определян от музикалната критика като българския Джо Пас, а по отношение на музицирането е оприличаван на Джон Скофийлд. Свирил е в различни страни с многобройни светила на музикалната сцена, сред тях - петкратният носител на награда „Грами” Ранди Брекър. Освен като китарист, Шибил Бенев често може да бъде чут и на пианото.