Българската фолклорна музика е най-красивата на планетата за швейцарския продуцент Марсел Селие, от чието рождение се навършват 100 години

Българската фолклорна музика е най-красивата на планетата, казва швейцарският етнолог, музикант и продуцент Марсел Селие, от чието рождение днес се навършват 100 години. Той има сериозен принос за издаването и популяризирането на народните песни зад граница. 
Запленен от магията на фолклорните изпълнения, Селие показва на света "Мистерията на българските гласове". През юни 2002 г. той се обясни в любов на българската фолклорна музика от сцената на зала 1 на НДК, когато хорът отбеляза своята 50-годишнина с голям концерт. 
Марсел Селие е роден на 29 октомври 1925 г. в Цюрих. През 50-те години на миналия век със съпругата си Катрин обикалят Източна Европа. Преминавайки през България, по Радио "София" чуват изпълнение на "Полегнала е Тодора" на Филип Кутев. "Дълбоко ни развълнува", разказва Селие във филм на БНТ от 2000 г., посветен на него. Двамата започват да събират и документират автентичната фолклорна музика от Източна Европа,  дотогава не много позната на Запад. 
През 2002 г. Селие разказа, че за повече от половин век е посетил България 40 пъти, за да събира "това прекрасно съкровище  на балканското изкуство", което по думите му е "най-красивата музика на планетата". Красивото е съвършенство, съвършенството е красиво - това продължавам да вярвам, каза той  във филма.
Постепенно швейцарецът опознава българската народна музика, впечатлен е и от Ансамбъла за народни песни на Българското радио, който представя композиции на Филип Кутев, Николай Кауфман, Георги Минчев, Красимир Кюркчийски, Стефан Мутафчиев и др. "Бях удивен от качеството на гласовете и на аранжиментите", отбелязва той във филма.
Марсел Селие откупува от Българското радио записи с народна музика, за да ги включи в радиопредаване в родината си. Български мелодии звучават в швейцарския ефир, в предаването на Селие "От  Черно море до Балтика", на което е водещ от 60-те до 90-те години на миналия век. Всяка събота той пуска източноевропейска музика, а тази част от предаването си решава да нарече "Мистерията на българските гласове". Това се случва в началото на 70-те години по думите на Марсел Селие във филма на БНТ. Слушателите били завладени от изпълненията, твърди той.
Така се ражда и идеята швейцарецът да направи записи с български фолклорни изпълнители и да ги издаде в албум. През 1975 г. излиза "Мистерията на българските гласове" (Le Mystère des Voix Bulgares) и бързо печели слава.
Втората част на албума излиза през 1988 г., като следващата година швейцарецът Марсел Селие и хоровата формация са отличени с престижната награда "Грами" в категорията за звукозапис на традиционна фолклорна музика. Успехът носи световна популярност на фолклорната ни музика, тя става разпознаваема и далеч извън пределите на България. Интересът към "Мистерията на българските гласове" не стихва, хорът прави концерти в Европа, Северна и Южна Америка, Азия Певиците гостуват дори във "Вечерното шоу на Джони Карсън". 
Марсел Селие издава общо четири албума "Мистерията на българските гласове", като след 1989 г. има още две номинации за "Грами". В дисковете са включени най-много изпълнения на хора на Българската телевизия и радио, който по-късно е преименуван на "Мистерията на българските гласове", участват също "Филип Кутев", "Тракия", "Пирин", хоровете на ансамблите "Добруджа" и "Родопа".
Марсел Селие е и човекът, който популяризира песента "Притури се планината" (1994) в изпълнение на Стефка Съботинова. Тя е единствената певица със солови песни в първия албум "Мистерията на българските гласове". В него са включени "Притури се планината" и "Мар, Станке ле". "Притури се планината" е използвана като част от филмовата музика. Световна известност обаче й носи през 1994 г. песента с аранжимент на Жаки Анона. 
Марсел Селие казва, че любимите му български певици са Съботинова, Янка Рупкина, Надежда Хвойнева.
Освен че популяризира българския фолклор по света, той има принос и за славата на румънската музика- открива и промотира румънския панфлейтист Георге Замфир.
Марсел Селие почина на 88-годишна възраст, на 13 декември 2013 г. в Швейцария, като до последно се интересува от българския фолклор.
"Цялото семейство би искало да изкаже огромна благодарност на всички музиканти, които очароваха Марсел и хранеха душата му", каза синът му Александър Селие, който е музикант, след новината за кончината на продуцента. "Със страст Марсел сподели това бижу с толкова много поколения... Благодаря ти, музика".
Българското национално радио посмъртно отличи през 2014 г. Марсел Селие с наградата "Сирак Скитник" за приноса му към популяризирането на българския фолклор по света. Отличието получи съпругата му Катрин, която пристигна у нас, придружена от сина им Александър Селие. Покрай музикалната страст на родителите си, той добре познава и харесва автентичния български фолклор.
Както БТА съобщи, през 2022 г.  изнесе и първия си концерт в България и демонстрира уменията да свири на различни инструменти като пиано, келтски флейти, панфлейта, калимба, хармоника, укулеле, челюстна арфа, кларинет, както и на лист от роза, и туба за вода. Специални участници в събитието са българските музиканти Христина Белева (гъдулка) и Костадин Генчев (кавал). 
По повод стогодишнината от рождението на Марсел Селие са планирани серия от музикални събития в родната му Швейцария. На 30 октомври в град Нюшател Александър Салие ще почете баща си с концерт, като на сцената ще се качат също гъдуларят Димитър Гугов, Йон Миу, който свири на цимбал, и Улрих Херкенхоф със своята панфлейта. Салие ще свири на пиано и акордеон, писа онлайн изданието tempslibre.ch. 
На 31 октомври в град Фрибур към музикалната формация ще се включи и Кристиан Тотопати със своя тарагот - музикален инструмент, традиционен в Румъния и Унгария. А на 2 ноември Марсел Селие ще бъде почетен и в залата Charratmuse в град Шарат.