Българската гайда заслужава да бъде включена в списъка на ЮНЕСКО, каза ръководителят на Фолклорен ансамбъл „Тунджа“ Петър Димитров


Българската гайда заслужава да бъде включена в списъка на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО. Българската гайда заслужава и повече от това, каза художественият ръководител на професионалния Фолклорен ансамбъл „Тунджа“ Петър Димитров. Той беше гост в националния пресклуб на БТА в Ямбол за представянето на юлския брой на списание ЛИК – „България в ЮНЕСКО“. 
„Гайдата е един от най-характерните български фолклорни инструменти. Няма сватба, няма хоро, няма празненство без българската гайда. Тя олицетворява българския дух, стремежа на българина към свобода. Този звук на гайдата, който излиза, съпроводен със звука на ручилото, просто са неповторими. И ненапразно българската гайда е в космоса с гласа на Валя Балканска“, коментира Петър Димитров.
По думите му предложението за включване на българската гайда в списъка на ЮНЕСКО е било подготвено още през 2016 г., но е стояло неизползвано. Очаква се нашата кандидатура да бъде разгледана през декември тази година. Ръководителят на Фолклорен ансамбъл „Тунджа“ отбеляза, че гайдите на Република Северна Македония и Турция вече са включени в списъка, а българската все още чака.
„За мен въпросът е защо ние не подадохме по-рано документи. Нашите са подадени през 2024 г., а на Република Северна Македония и Турция – още през 2022-а. При тях е само джура гайда, а в България има и джура, и каба гайда. Нашата родопска каба гайда е единствена и уникална“, посочи Димитров. Въпреки забавянето, той е оптимист, че и нашата каба гайда ще бъде включена.
Според него е важно обществото да се фокусира не върху това, че двете съседни държави са ни изпреварили, а да се радва, че интересът към инструмента у нас се възражда. „Повече деца и млади хора се обръщат към обучението по гайда, което е чудесно. Когато има интерес, нишката не се къса“, посочи още художественият ръководител на Фолклорен ансамбъл „Тунджа“.
Важно е да съхраним гайдата и гайдарството в автентичния им вид. Притеснително е, че се появяват съвременни модификации – гайди, изработени от гумени балони, вместо традиционно от кожа, подчерта той. „Или поддържаме инструмента автентичен, или просто се отказваме и почваме да свирим на нещо съвременно. Освен това, ручилото е неизменна част от гайдата, това е бурдонният тон, който звучи с мелодията. А много често гайдари свирят без ручило“, коментира още Петър Димитров.

Париж

47-ата сесия на Комитета за световното наследство на ЮНЕСКО в Париж, председателствана от България, бе открита с изложба, концерт и прием

Четиридесет и седмата сесия на Комитета за световно наследство на Организацията на ООН за образование, наука и култура (ЮНЕСКО), председателствана...

Париж

Бистришките баби, проф. Жени Захариева и Дарина Малеева поздравиха гостите на официалния прием на България в централата на ЮНЕСКО

Бистришките баби, пианистката проф. Жени Захариева и цигуларката Дарина Малеева поздравиха гостите на официалния прием, даван от Република България днес...

Париж

Днес сме се събрали, за да отпразнуваме нашия споделен ангажимент към опазването на световното културно богатство, каза Мариан Бачев

Днес сме се събрали не само за да отпразнуваме нашия споделен ангажимент към опазването на световното културно и природно богатство,...

Париж

България се гордее, че е част от колективното усилие за опазване на нашето наследство, каза зам.-министърът на туризма Ирена Георгиева в Париж

България се гордее, че е част от колективното усилие за опазване и честване на нашето споделено наследство. Това каза заместник-министърът...

Велико Търново

Велико Търново заслужава да стане част от културното наследство на ЮНЕСКО, каза проф. Пламен Павлов

Велико Търново заслужава и има всички предпоставки да стане част от културното наследство на ЮНЕСКО, казаха в пресклуба на БТА...

Париж

Нека заедно продължим да насърчаваме Париж като катализатор на мир, каза помощник генералният директор за културата на ЮНЕСКО Ернесто Отоне

Нека заедно продължим да насърчаваме Париж като катализатор на доверие и мир, двигател на устойчивото развитие и, най-вече, като пазител...