Българската история е преплетена с толкова много култури – и това е част от красотата й, каза проф. Бетани Хюз в Париж

Българската история е преплетена с толкова много култури – и това е част от красотата й. Това каза проф. Бетани Хюз, която е историк и автор на документални филми, на представянето на филма си „Съкровищата на България“ (The Treasures of Bulgaria) в сградата на ЮНЕСКО в Париж днес.
Събитието е организирано от Министерството на туризма на Република България в рамките на 47-ата сесия на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО.
„В този конкретен филм темата беше мозайката – идеята, че човешката култура е съставена от много различни елементи, които заедно изграждат красотата на цялото. България носи тази сложност и многообразие в невероятна степен“, отбеляза тя.
„От 25 години знам, че България има това богато, уникално, както вие казвате – разнообразно културно наследство, което заслужава да бъде споделено със света. Дълго търсех начин да го покажа на глобалната публика“, отбеляза тя.
Напълно се влюбих в България – както вероятно си личи от филма. Това беше първият, който направихме. После заснехме и втори, цял час, защото първият стана изключително популярен. Над 50 милиона души са гледали тези филми просто защото искат да научат тези истории. И затова се върнах и направих още един, допълни тя.
За мен този филм беше момент на буквално пътуване във времето – да осъзнаеш, че това ухание от българска роза е било обичано преди хиляди години и все още се празнува днес.  
„Чрез този завладяващ филм зрителите ще се отправят на пътешествие през безвремевия пейзаж на нашата страна – от мистичната Родопа планина до бурните брегове на Черно море, от древни манастири до живи традиции, които се предават и до днес. Блестящото разказвачество на госпожа Хюз, нейните неподражаеми прозрения и стил хвърлят светлина върху дълбокия принос на България към световната цивилизация. Това не е просто пътепис или документален филм – това е празник на културния обмен, който е оформял и продължава да оформя българската идентичност през вековете“, каза заместник-министърът на туризма Ирена Георгиева. Тя подари на проф. Бетани Хюз копие от Панагюрското златно съкровище. 
Модератор на дискусията бе Ивелина Кючукова, а сред присъстващите бяха министърът на културата Мариан Бачев, зам.-министърът на културата Тодор Чобанов, посланикът на България във Франция Радка Балабанова, председателят на 47-ата сесия на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО проф. Николай Ненов, генералният директор на БТА Кирил Вълчев, директорът на Националния археологически институт с музей - БАН доц. Христо Попов, директорът на българския културен институт в Париж Десислава Бинева.
Преди прожекцията проф. Бетани Хюз се срещна с генералния директор на БТА Кирил Вълчев. Те се договориха агенцията да й съдейства за следващите й проекти, като й предостави архивните си документи, снимки и видеокадри. Освен това проф. Хюз ще представи следващите си филми в пресклубовете на БТА в страната и чужбина.
Както БТА писа, 47-ата сесия на Комитета за световното наследство на ЮНЕСКО, председателствана от България, ще продължи до 16 юли в централата на ЮНЕСКО в Париж. В рамките на сесията България ще представи културни и природни елементи от своето наследство. На тазгодишната сесия Комитетът ще разгледа предложенията за 30 нови обекта за вписване и разширяване на два, които вече са в списъка, както и ще направи преглед на състоянието на опазване на 248 обекта, които вече са вписани в Списъка на световното наследство. 
Организацията на ООН за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) е създадена на 16 ноември 1945 г. България става член на 17 май 1956 г., а същата година е създадена и Националната комисия за ЮНЕСКО. Комисията координира дейности между българските институции и ЮНЕСКО.
Комитетът за световно наследство е един от двата органа, управляващи Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство. Той е съставен от представители на 21 държави, избрани от 196-те държави - страни по Конвенцията.