Анна Пранчева от Института по полимери при Българската академия на науките (БАН) е сред избраните над 600 млади учени от цял свят за участие в 75-ата среща с нобелови лауреати в Линдау, Германия, съобщиха за БТА от БАН.
Юбилейното 75-о издание на срещата на нобелови лауреати с млади учени в Линдау ще събере в края на юни рекордния брой от 75 носители на най-престижното научно отличие и над 600 млади изследователи от целия свят. Форумът, който ще се проведе от 28 юни до 3 юли, ще се превърне в център за глобален диалог по най-актуалните въпроси на съвременната наука – от изкуствения интелект до етиката в научните изследвания, съобщиха организаторите от фондация Lindau Nobel Laureate Meetings.
Форумът тази година поставя акцент върху четири основни стълба: информация, почтеност, живот и устойчивост. Програмата предвижда дискусии по фундаментални теми като произхода на живота, бъдещето на квантовите компютри и ролята на образованието за изграждане на обществено доверие в науката.
Сред участниците са и дванадесет лауреати, които ще направят своя дебют в Линдау. Сред тях са пионери в областта на имунологията, квантовите технологии и новите материали, включително Каталин Карико, Джефри Хинтън, Омар Яги, Ференц Краус. Организаторите подчертават и присъствието на Мишел Деворе, който се завръща на форума като нобелов лауреат (физика, 2025 г.), след като преди 44 години е участвал в него като млад учен. Сред лауреатите в интердисциплинарния форум са и математици и компютърни специалисти, отличени с най-престижните награди в своите области, смятани за еквивалент на Нобеловата награда – Винт Сърф, Патрик Ханрахан. Сред изявените учени са и нобеловите лауреати Мортен Мелдал, Джон Джъмпър, Майкъл Левит, Венки Рамакришнан.
„Във времена на геополитическо напрежение и технологични сътресения, идеята за обединяване на изследователи от различни поколения и култури остава изключително важна“, посочват от Съвета на срещите в Линдау. Освен чисто научните аспекти, форумът ще разгледа и социално-политическата значимост на науката с участието на личности като Жозе Мануел Барозу. Той беше председател на Европейската комисия, когато Европейският съюз бе отличен с Нобелова награда за мир през 2012 г. за насърчаване на мира, помирението, демокрацията и човешките права в Европа.
В тазгодишната селекция на млади учени са включени 636 представители от 63 държави, избрани чрез строг многостепенен процес. Интердисциплинарният характер на срещата е засилен, като акцентът е поставен върху изследователи, работещи в пресечните точки между физиката, химията и медицината.
Анна Пранчева от Института по полимери на БАН работи като химик в лаборатория „Функционални и наноструктурирани полимери“ на института и е съавтор на пет научни публикации в международни издания. В началото на месец март тази година тя бе удостоена с наградата „Проф. Иван Шопов“ на Съюза на химиците в България за изявен млад учен в областта на полимерите за 2026 г. Тя участва в конкурса с научна статия, публикувана през 2025 г. в списание Journal of Polymer Science, посветена на разработването на нови нанокомплекси на основата на катионни полимерни мицели и протеолитичния ензим сератиопептидаза, покрити с хиалуронова киселина.
Миналата година трима млади български химици участваха в срещата с нобелови лауреати в Линдау. Ерик Димитров от Института по полимери на БАН, Любен Бориславов от Института по обща и неорганична химия на БАН и Борис Яначков от Института по металознание, съоръжения и технологии с Център по хидро- и аеродинамика „Акад. Ангел Балевски” на БАН бяха сред 600-те млади изследователи на 74-ото издание на срещата.
Традицията на срещите в Линдау датира от 1951 г., когато форумът е създаден като платформа за помирение и обмен на знания в следвоенна Европа. Оттогава до днес над 36 000 млади учени са преминали през това преживяване, ставайки част от уникална международна мрежа за високи научни постижения.