Българската поетеса Мара Белчева е вдъхновявала Вагнер, Лист, Ницше и Щраус

Една малко позната история за Мара Белчева (1868–1937) и връзките ѝ с някои от най-големите имена на европейската култура ще оживее във финалния концерт на 57-ото издание на „Софийски музикални седмици“, научи БТА от екипа на международния фестивал.
На 10 октомври в зала „България“ музика, литература и документални свидетелства ще се срещнат в необичаен сценичен разказ. Пламен Бейков – ученик на Борис Христов и директор на Русенската опера, ще прочете писма от личната кореспонденция между Мара Белчева и Рихард Щраус (1864-1949). В същата вечер ще прозвучи „Бурлеска“ за пиано и оркестър от Щраус, изпълнена от фестивалния оркестър под диригентството на Христо Павлов, със солист именитата пианистка Надежда Цанова, идеен творец и двигател на проекта.
За първи път наследникът на поетесата – Николас Ейнджъл дьо Сейнт Клер, дава гласност на тази лична кореспонденция. Част от оригиналите се пазят в частния архив на резиденция „Хофбург“ и във фамилния архив. Предстои и специално издание на писма между Рихард Щраус и Мара Белчева, както и на кореспонденция на Ференц Лист до младия композитор.
Историята започва във Виена. Между 1883 и 1886 г. Мара – тогава още Мара Ангелова, учи във Висшия девически колеж и се запознава с младия Рихард Щраус, който прави първите си самостоятелни стъпки в музиката. Между двамата възниква близост, оставила следа в творческия им път. Мара му помага да се срещне с неговите музикални кумири Рихард Вагнер и Ференц Лист, и да представи пред тях свои произведения. Големите музиканти са впечатлени от таланта, културата и смелостта на младата българка.
През 1885 г. Щраус ѝ посвещава „Бурлеска“, в която пресъздава възхищението си, но и иронията от вниманието, което неговите кумири насочват към Мара. „Произведение, каквото съм способен в момента да създам“, казва Щраус, а Ференц Лист отвръща: „Произведение, което не може да обхване нейната личност и способности“.
Мара притежава и певчески талант – изпълнява арии от Белини, Доницети и Моцарт. Вагнер е толкова впечатлен от нея, че ѝ предоставя либретото на „Парсифал“, за да чуе мнението ѝ: „Какво мислите като поет? Вие сте моята последна карта в колодата“.
Чрез Лист Мара достига и до още забележителни личности от европейската музикална сцена – Клод Дебюси и Камий Сен-Санс. Сред най-интересните страници от биографията ѝ е и личното ѝ познанство с Фридрих Ницше, с когото споделя своя поезия. По-късно, именно тя запознава Пенчо Славейков с творчеството на философа.
Отношенията и кореспонденцията между Мара и Щраус продължават и след брака ѝ с Христо Белчев през 1886 г. Тогава 22-годишният композитор записва в личния си тефтер: „Само магия може да ми я върне...“.
След трагичната смърт на Христо Белчев през 1891 г. Мара остава част от културния и обществения елит на своето време. По-късно, тя подпомага първите стъпки, обучението и следването на големи български оперни имена – Надя Ковачева, Елена Николай и Борис Христов, с които също поддържа кореспонденция.
Мисията на Надежда Цанова, е да извади на светло непознати страници от личността, писмата и културното наследство на Мара Белчева. Финалният концерт – „Рихард Щраус и Мара Белчева – една неразказана история“, на 57-мото издание на „Софийски музикални седмици“, ще срещне историческия документ, литературата и живата музика, разкривайки един различен образ на Белчева – не само като поетеса, а като ярка и свободна българка, свързана с големия европейски културен свят на своята епоха, коментират от фестивала.
Мара Белчева е родена на 8 септември 1868 г. в Севлиево, в семейството на Иваница хаджи Ангелов, внучка на Хаджи Ангел Иванов-Севлиевеца. Завършва гимназия в Търново. В периода 1883-1886 г. следва във висшия девически институт във Виена. Завръща се в България заради смъртта на баща си. Учителства в Русе и София. Още по време на ученическите си години се запознава с поета и политик Христо Белчев, за когото се омъжва през 1886. Остава вдовица на 23 години, след убийството на Белчев (тогава министър на финансите), при атентат срещу министър-председателя Стефан Стамболов (1891). За кратко е придворна дама в двореца на княз Фердинанд, преподава на децата му български, френски, немски и английски език. Следва филология във Виена (1896), където изучава световна и европейска литература и чужди езици. От 1903 г. житейският ѝ път е свързан с Пенчо Славейков, до края на живота му през 1912 г. В българската литературна история Мара Белчева остава известна като спътница на поета. По време на Междусъюзническата война (1913) е учителка и милосърдна сестра. След известно пребиваване в Женева се завръща в България и се посвещава на литературна, редакторска и преводаческа дейност, остава в София до края на живота си. 
Белчева е поетеса и преводачка с широки културни интереси, владееща много езици. Превежда произведения от Фридрих Ницше – „Тъй рече Заратустра“ (1915), Герхарт Хауптман – „Потъналата камбана“ (поставена 1922). Публикува стихове от 1907 г. Неголямото ѝ по обем творчество е неповторимо индивидуално в историята на българската „женска“ поезия. Духовно обогатена от общуването си със Славейков, Белчева създава интимна лирика на нежните чувства и размисъл. Творбите ѝ са посветени на човешката близост и доверие. Любимият в стиховете ѝ е човекът, достоен за трайна привързаност, почит и всеотдайна обич. Споменът за него озарява поезията на Мара Белчева със съзнанието, че духовната връзка е неизчерпаема и непреходна. Изповедното начало, характерно за ранните стихове на поетесата, по-късно се свързва с размисъл върху вечните човешки въпроси. Поетесата изповядва християнските добродетели и се уповава на тях, мисълта за Бога става една от доминантите в творбите ѝ. Висока нравственост, спокойно мечтателно-носталгично любовно чувство, дирене на хармония в съществуването определят облика на творчеството ѝ. Редактор е на „Избрани съчинения“ на Пенчо Славейков (1923). Член е на Съюза на българските писатели. Умира на 16 март 1937 г. в София.