Българската телеграфна агенция и „Фондацията” представиха тематичен брой на списание ЛИК, посветен на 10-годишнината от основаването на супергрупата. Събитието бе част от дискусионния формат „Цената на успеха”, част от програмата на Празниците на изкуствата „Аполония” в Созопол.
Модератор на срещата бе генералният директор на БТА Кирил Вълчев, а в разговора се включиха доц. Георги Лозанов, главен редактор на ЛИК, както и музикантите от „Фондацията” – Кирил Маричков, Венко Поромански, Славчо Николов и Иван Лечев.
Генералният директор на БТА Кирил Вълчев припомни, че от възстановяването на списание ЛИК през месец март миналата година, вече са издадени няколко музикални броя. Сред тях са темите за фестивала „Мартенски музикални дни”, Лили Иванова, 55-ата годишнина на група „Щурците” и др.
„Броят за „Фондацията” е поредният, който ние правим по един различен модел на списание ЛИК отпреди, от 70-те и 80-те години, защото вече няма смисъл да се прави списание – културен дайджест, тъй като тази работа я върши успешно интернет”, каза Вълчев. „Но ние направихме нещо, за което много се говори точно на тази „Аполония” – за паметта. Ние разтворихме архивите на БТА. По различни теми търсим какво е писала БТА, респективно – във фотоархива какво е заснела като снимки, и публикуваме броеве като една историческа снимка”, допълни той. Генералният директор посочи още, че 10 години се оказват достатъчни, за да се направи една такава историческа снимка и на „Фондацията”.
„Ние се радваме на следния естествен процес – новинарските текстове, докато стоят в архива на БТА, се превръщат в исторически текстове”, каза доц. Георги Лозанов, главен редактор на ЛИК. По думите му, архивът на БТА се оказва една история. „И ние, чрез списание ЛИК, изваждаме от него културната история на България през ключови явления и фигури”, допълни той. Според него е много интересно да се види как се сменя прочитът на един текст на базата, на която е в контекст. По думите му, това се преподава теоретично на студентите, но в списанието може да се види и с просто око. „Освен това можем да видим себе си, така да се каже, от днешна гледна точка. Защото винаги едно „сега” е в позицията за оценка на едно „преди”, каза още той.
„Броевете на ЛИК разказват важни истории. Една от новите истории е тази на „Фондацията”, подчерта главният редактор. По думите му, „Фондацията” е само „върхът на айсберга”, понеже всеки от членовете й има голяма предистория. „Всеки от тях е индивидуалност – в музиката и в българската култура”, каза доц. Лозанов. „Аз даже написах, че те са научили най-трудния урок за звездите – как да реализираш собственото си его, докато пазиш егото на другите. Това е голямо постижение, на което ние всички се възхищаваме, когато става дума за „Фондацията”, допълни още той.
На въпроса на генералния директор на БТА кога е сформирана супергрупата, Кирил Маричков отговори, че това се е случило през месец март 2013 година. Тогава са репетирали в студиото на Дони, което се намира на последния етаж на театър „Българска армия”. След дългите репетиции, по думите му, следва първият им концерт, който се провежда в клуба на Театъра на армията. „Мина много успешно, добихме самочувствие, че наистина сме направили нещо като хората”, каза музикантът. „Даже, спомням си, имаше много журналисти, някои от известните беше казал: „Вие сте обречени на успех”, допълни Маричков. В тези думи се разпозна журналистът и бивш генерален директор на БТА Панайот Денев, който беше сред гостите в публиката на премиерата на списание ЛИК в Созопол днес.
Музикантите разказаха, че в основата на идеята за супергрупата стои музикален проект, в който част от тях са изпълнявали песни на „Бийтълс” в акустичен вариант.
„Акустик Бийтълс проджект” беше прощъпалникът ние да се съберем по-сериозно ядро – аз, Венко и Дони”, коментира Славчо Николов. „Когато поканихме Кирчо на „Аполония” да направим този концерт с песните на „Бийтълс”, видяхме колко добре се приема от хората. И на Дони вече му беше хрумнала идеята, той е човек, който мисли поне 5 крачки напред…”, допълни музикантът. По думите му, е много трудно се събере екип, и то от доказани музиканти, защото е опасно в някои случаи да не проговори лошото проявление на егото. „Само че в нашата група това не се случи. Получи се една наистина хубава сплав и почнахме да даваме идеи кой какво да изсвири”, каза Николов. „Стана една много приятна атмосфера и тогава разбрахме, че нещата ще тръгнат”, допълни още той.
„Като слушах вас и колегите, даже се развълнувах при спомена за нашето събиране. То беше много интересно, защото виждаш как някакви доста ярки личности, които имат много какво да кажат в музиката – и като артистичност, и като поведение, и като принос. Намират някакъв общ път, където да си съберат ценностите и представите, и вярванията за музика, за да се получи звукът на група „Фондацията”, коментира Венко Поромански. По думите му, за това сливане на тези пет елемента са били необходими около 50 репетиции. „Не за да научим репертоара, а да го направим така, че да звучи по наш начин, за да може всеки да намери оптималното си място в картината. Това беше най-трудното и най-важното, което успяхме да постигнем в първите няколко месеца на нашата комуникация”, каза музикантът. „Аз усещах, че нещо много, много силно се ражда в този момент”, подчерта той.
Към спомените от началото на състава се върна и Иван Лечев. Той разказа, че първо Дони му се е обадил по телефона и го е поканил да се видят и да поговорят. Когато се срещат, му казва: „Ще ти отправя едно предложение, но не отказвай веднага”, спомня си Лечев. „Разказа ми всъщност целия проект и аз не само че не отказах, ами и приех на секундата, защото ми се видя много приятно”, каза музикантът.
Генералният директор на БТА повдигна въпроса за появилата се идея на групата, коментирана през това лято във Варна – че те не са просто група, а фондация, чиято цел е да запази най-доброто от българската музика чрез различни лица, че ще се търси обновяване на самата група, за да бъде вечна.
„Това е идеята на Дони, неслучайно името е „Фондацията” – това кореспондира с името на „Фондацията” на Айзък Азимов”, отговори Кирил Маричков. Той припомни, че петте тома на Азимов са свързани с темата как да се запази паметта на човечеството. „Страхотна идея, фантастична. Затова приехме това име, което също беше идея на Дони – ние пък да се опитаме да запазим паметта на хубавата българска музика”, допълни Маричков.
„Въпросът е, че трябва да има и други изпълнители, които да прегърнат идеята. В България сме малко индивидуалисти хора и всеки си мисли, че може сам да се справя”, подчерта Славчо Николов.
Маричков изрази опасенията си, че все пак хората са смъртни. „Но докато ние сме живи и здрави, работата по „Фондацията” ще продължи”, категоричен бе той.
В рамките на разговора от „Фондацията” разказаха още за дългогодишната си връзка с фестивала „Аполония”, където гостуват почти всяка година. Те споделиха и моменти от турнетата си в чужбина, като разказаха любопитни случки и разговори с някои от почитателите си зад граница.