Системата, която е разработена съвместно с академични институции в Европейския съюз (ЕС), е обучена с 23 различни лингвистични техники и е състояние да разпознава специфични похвати за убеждаване и пропаганда. Тя предлага анализ в реално време на отделни статии, като в същото време позволява всеобхватно съпоставяне на стратегии за набеждаване и убеждаване в широк диапазон от медии, казва за саудитското издание роденият във Велико Търново Преслав Наков, който завършва магистратура в СУ “Св. Климент Охридски” и получава докторска степен в Калифорнийския университет в Бъркли.
Докладът за глобалните рискове през 2024 г. на Световния икономически форум определя дезинформацията като един от най-значимите краткосрочни глобални рискове. Тези форми на заблуждаваща комуникация не само подвеждат публиката, но и разрушават доверието, задълбочават социалните разделения и заплашват основните права на човека. Изкуственият интелект, който се използва за производството на дезинформация, може да служи и за справяне с този риск чрез анализиране на модели, език и контекст.
“ФРАППЕ” използва изкуствен интелект, за да разпознава определени техники на убеждаване и пропаганда, каквито са поставянето на етикети, манипулативният език, внушаването на страх, преувеличенията и повторенията, обяснява Преслав Наков.
Мултиезиковата система разполага с база данни от над 2,5 милиона статии от повече от 8000 източника, което дава възможност на потребителите да проучват и сравняват как различните държави и медии поднасят информация. В обучението на ФРАППЕ са участвали и над 40 журналисти от няколко европейски държави, които са допринесли с анализ на новинарско съдържание на 13 езика.
Инструментът е създаден както за широката публика, така и за журналисти, изследователи и дори политици.
За да забележат техниките на убеждаване или манипулация, хората трябва да следят за използването на език, насочен към предизвикване на силни емоции като страх или гняв и на силно натоварени думи като “радикален” или “героичен”, които носят емоционална тежест, казва Наков. Той съветва публиката да приема критично статии, които разчитат твърде много на само един експерт или избрани цитати.
Един от начините да се ориентираме и да придобием по-ясна представа е да сравняваме как различните медии отразяват едно и също събитие. Този подход ще ни помогне да разкрием различни гледни точки и пристрастия.
Наков изтъква още, че твърде опростеното говорене “ние срещу тях” често е знак за манипулация. “Фалшивите дилеми, при които се представят само крайни избори и повтарящи се фрази, предназначени да подсилят дадена теза, също са “червен флаг”, добавя експертът.
ФРАППЕ вече е интегрирана в Европейския медиен мониторинг (Europe Media Monitor). Системата беше пусната в действие преди изборите за Европейски парламент, които се проведоха от 6 до 9 юни т.г.