Български ветеринарен съюз: България вече има свой представител в Eвропейския борд за ветеринарномедицински специализации

В предстоящия брой на сп. „Ветеринарна практика“ д-р Евелина Рабаджийска-Тодорова разказва за европейските стандарти, бъдещето на следдипломното обучение и необходимостта от национална стратегия за специализации по ветеринарна медицина
Читателите могат да очакват задълбочено интервю с д-р Евелина Рабаджийска-Тодорова – ветеринарен лекар с дългогодишен професионален опит в Германия, съосновател на „Vet Academy“ и една от най-активните личности в областта на следдипломното обучение по ветеринарна медицина у нас.
Поводът за разговора е нейното избиране за National Representative на Европейския борд за ветеринарномедицински специализации (EBVS) – позиция, която до този момент никога не е била заемана от български представител. Това е признание не само за професионалния й авторитет, но и за последователната й работа в подкрепа на развитието на ветеринарномедицинските специализации в България.
В интервюто д-р Рабаджийска-Тодорова разказва за професионалния си път – от обучението във ветеринарномедицинския университет TiHo в Хановер и работата в германски клиники до усилията й днес да създава възможности за обучение и развитие на българските ветеринарни лекари. Според нея специализацията не е лукс, а необходимост в съвременната ветеринарна медицина. „Колкото и да е добър един университет или факултет по ветеринарна медицина, той ти дава само основите. С напредъка на медицината е непосилно всичко да бъде изучено в дълбочина по време на следването. За да можем да бъдем в помощ на пациентите си, трябва да продължаваме да се обучаваме през целия си професионален живот“, казва тя.
Особено внимание в разговора е отделено на състоянието на следдипломното обучение в България. Според д-р Рабаджийска-Тодорова през последните години се наблюдава сериозен напредък, благодарение на активността на професионалните организации, специализираните асоциации и частните образователни инициативи. Въпреки това тя е категорична, че липсва цялостна национална рамка, която да гарантира устойчиво развитие на специализациите. „Нивото на ветеринарната медицина в България в добрите клиники вече по нищо не отстъпва на средностатистическа немска клиника. Разликата е, че в Германия високото ниво е гарантирано от системата и държавния стандарт, докато в България то се крепи на индивидуалния ентусиазъм и личните инвестиции на самите лекари“, посочва тя.
Сред най-интересните теми в интервюто е и работата по създаването на национална програма за ветеринарномедицински специализации. Като сътрудник към Института по зоонози „One Health“ и в партньорство с представители на академичната общност, държавните институции и професионалните организации, д-р Рабаджийска-Тодорова участва активно в инициативи, насочени към изграждането на по-ясна и модерна система за професионално развитие.
Тя разкрива, че пътят към тясната специализация остава сериозно предизвикателство за българските ветеринарни лекари. Липсата на акредитирани бази за европейски резидентури, необходимостта от значителни лични инвестиции и ограничените възможности за работа само в рамките на избраната специалност често принуждават младите специалисти да търсят реализация извън страната.
В разговора специално място е отделено и на международните програми за обучение, които според нея осигуряват директен достъп до най-новите научни достижения и доказателствено базирана медицина. „Най-голямото предимство на международните обучения е, че те дават достъп до независима наука, до практически умения и до мрежа от специалисти, на които можеш да разчиташ при сложни клинични случаи. Понякога възможността да се консултираш с европейски специалист в рамките на минути спасява човешки усилия, време и живот“, споделя тя.
Какви са възможностите пред младите ветеринарни лекари, какво място имат университетите, Българският ветеринарен съюз и международните организации в този процес и какви умения ще бъдат ключови за лекаря на бъдещето – отговорите на тези и още много въпроси читателите ще открият в пълния текст на интервюто в следващия брой на сп. „Ветеринарна практика“.