Нови данни за условията на погребване на останките от динозаври и костенурки, както и за взаимоотношенията в рамките на древната екосистема край Трън, бяха представени на 15-ия румънски симпозиум по палеонтология, който се проведе между 10 и 14 септември в Клуж-Напока, съобщават от Националния природонаучен музей - БАН (НПМ-БАН).
Водещ автор на доклада е ас. Владимир Николов от Националния природонаучен музей при БАН, в съавторство с д-р Феликс Августин от Университета в Тюбинген и доц. Золтан Чики-Сава от Букурещкия университет. Екипът е изследвал 146 фосилни останки на динозаври и костенурки за наличие на т.нар. „следи от биоерозия“ – белези, причинени от активността на различни животни или микроорганизми. Подобни следи са установени при 14 образци (9,5%), като учените предполагат, че реалният дял може да е по-голям, отбелязват от екипа.
Те посочват, че са разпознати поне пет различни типа следи – ямички, дупки от пробиване, жлебове, канали и бразди. Част от тях вероятно са оставени от хищници или мършояди, сред които крокодилоподобни, месоядни динозаври или морски гръбначни като акули. Други са резултат от дейността на насекоми или паразити.
По думите на изследователите тези белези дават ценна информация за поведението на древните животни, за хранителните връзки в екосистемата и за начина, по който костите са били изложени и погребани преди около 83 млн. години.
Докладът е първото научно изследване, представящо данни за мезозойски гръбначни от България с акцент върху следите от биоерозия. Откритията допринасят за по-доброто разбиране на островните екосистеми в Югоизточна Европа през Късната креда.
/ВСР