Българските антарктически експедиции не са екскурзии до другия край на света, каза кап. Камен Кукуров

Много българи смятат, че българските антарктически експедиции са екскурзии на държавна издръжка за специални хора до другия край на света, но това не е така. Ние трябва да се гордеем, че сме една от 29-те държави, които имат право на глас за случващото се на Антарктида. Това каза кап. I ранг Камен Кукуров на среща във Варненската библитека, организирана от клуб „Приятели на книгата“. Той е участвал в 32-рата и 33-тата полярна експедиция, извършени с научно-изследователския кораб „Св. св. Кирил и Методий“ (НИК 421). 
Кукуров обясни, че всичко на Ледения континент - водите, флората, фауната, залежите на полезни изкопаеми, са световно притежание, а не на отделни нации и е важно кой ще бъде по-напред с изследванията на тези ресурси. По думите му това дава на учените база за извличане на нови лекарства. Изпълняват се много научни проекти, свързани с водата, почвите, рибите, организмите, чиито проби се обработват още на място в лабораторията на кораба, а от догодина и в новата база, която бе построена по време на 33-тата експедиция. 
Според капитана е много хубаво, че през последните години се е засилило говоренето за българските полярни експедиции, което се дължи основно на Българската телеграфна агенция (БТА), която поддържа пресклубове на НИК 421 и в базата на остров Ливингстън. 
Няма друг български военен кораб, правил такива плавания. Това е един истински представител на страната ни, който показва, че имаме мощно корабоплаване, подчерта Кукуров като добави, че неговите курсове имат заслуги и в сферата на дипломацията. Припомни, че наши кораби са плавали и преди в Антарктида, дори по-далеч на юг, но с цел риболов. 
Разказът на капитана в библиотеката бе придружен с презентация със снимки от 33-тата ни полярна експедиция, при която бе изградена новата лаборатория в българската база на остров Ливингстън. По думите му там има прекрасни възможности за работа и настаняване. За това ключова роля имаше НИК 421, с който бяха пренесени над 120 тона материали за базата, подчерта той.
За първи път тогава бе посетен остров Смит, който е интересен за геолозите, тъй като не е много изследван. За него няма карти и екипажът на кораба е направил две плавания, за да разузнае маршрута, сподели капитанът. Интересен според него е и остров Дисепшън, който е действащ вулкан и е труден за навигация. Там може да се види изоставена китоловна база на британци, която е като музей. На остров Кинг Джордж се намира единствената самолетна писта на Антарктида, строена от руснаци, но предоставена за поддържане на чилийци. Там има много бази, сред които най-голяма е китайската, а към руската има православен храм, разказа още Кукуров. 
Присъстващите научиха и за етапите, през които преминава плаването на НИК 421 до Антарктида. Тръгването е от Варна, а първата спирка винаги е пристанището Картахена, където се товари багаж за испанската антарктическа база. Това по думите му е връщане на жеста към партньорите ни, които дълги години са предоставяли своите помещения за ползване от българските полярници. Дестинацията Варна - Картахена се ползва и за краткосрочна практика на курсанти от ВВМУ, припомни капитанът. При плаването в океана покрай африканския бряг се извършват стрелби с бордовото въоръжение като мярка срещу пиратска заплаха.
След прекосяването на Атлантика корабът спира в Мар дел Плата за зареждане с гориво и пресни продукти. Там се качват учени от българската група, пристигнали със самолет, както и задължително аржентински военен, който да съдейства с общуването на испански език, тъй като в този край на света не се говори много английски, поясни капитанът. Той припомни, че посрещането на българския научно-изследователски кораб в Мар дел Плата при първото му плаване през 2023 г. бе много пищно, а на следващата година кметът на Варна Благомир Коцев сключи споразумение за побратимяване с аржентинския град. 
Следващата спирка на плаването е град Ушуая, който по думите на Кукуров се е разраснал значително през последните години, което се дължи на организирания туризъм до Южните Шетландски острови. Над града е Патагония с огромните си гори и чудесно маркирани пътеки за посетителите, където се разхождат и българските моряци, и учени по време на престоя. 
Камен Кукуров е от Пловдив. Завършил е през 1987 г. Морското училище във Варна и е започнал работа на подводници, след което е получил предложение за кариера като командир. Учил е две години в академия в Турция. Бил е командир на подводницата „Слава“ и пет години началник щаб на Военноморските сили. От 2023 г. е преподавател по морска подготовка във Висшето военноморско училище (ВВМУ) във Варна и е част от екипажа на НИК 421. Участвал е в 32-рата и 33-тата полярна експедиция.