Българските преподаватели виждат плагиатството като сериозен проблем, но всеки пети не би реагирал, сочи проучване на учени от НБУ и ЮЗУ

Преподавателите в България виждат плагиатството като сериозен проблем, но всеки пети не би реагирал при среща с него. Това сочат резултатите от ново национално проучване, реализирано през май и юни, 2025 г. от изследователски екип от Нов български университет, Югозападния университет и агенция „Алфа Рисърч“. В проучването участват повече от 600 студенти и преподаватели от шест български университета.
Натиск за публикации, конкуренция и липса на време са основните причини за плагиатство в България. Допитването показва дълбок разрив в българската академична общност: въпреки че над 91% от преподавателите определят плагиатството като значим проблем, а над 75 % го смятат за широко разпространено, значителна част не биха предприели действия при установено нарушение.
Данните отразяват почти пълен консенсус за значимостта на проблема: 55 % от преподавателите го определят като „много значим“, а още 36 % – като „по-скоро значим“. В същото време над 75 % от анкетираните го възприемат като широко разпространено явление, а около две трети смятат, че студентите плагиатстват често или много често.
Въпреки това, реалните действия остават ограничени. Над половината от студентите и около 20 % от преподавателите заявяват, че не биха направили нищо, ако станат свидетели на плагиатство. Само малка част биха сигнализирали без условие за анонимност.
Проучването откроява и друг ключов проблем – липсата на яснота какво всъщност представлява плагиатството. Докато част от респондентите го ограничават до директно копиране, други включват и преразказ без цитиране, смесване на източници или злоупотреба с идеи. Тази разнородност затруднява както превенцията, така и санкционирането.
Системата не създава усещане за последствия, твърдят мнозинството от респондентите. Над половината от преподавателите не познават студенти, които са били наказани за плагиатство, а почти никой не вярва, че санкциите се прилагат последователно.
Допълнително, самите преподаватели признават фактори, които могат да ги тласнат към подобни практики – натиск за публикуване, конкуренция в академичната кариера и липса на време.
Изследването очертава необходимост от едновременно действие в три посоки: по-добро обучение по академично писане, по-ясни и прилагани правила и най-вече изграждане на култура на лична отговорност.
Основният извод е категоричен: плагиатството в българските университети не е само етичен или административен проблем, а системно предизвикателство, при което съществуващите норми се признават на думи, но рядко се защитават на практика.
Ръководител на изследователския проект е проф. д-р Ирена Василева - преподавател по английски и немски език в Нов български университет. В екипа са д-р Мария Чанкова, Валентин Вълканов, проф. д-р Дияна Янкова, проф. д-р Мартин Канушев, д-р Иванка Сакарева и д-р Ирина Димитрова. Част от тях са от Югозападния университет, а останалите преподаватели са от НБУ.
Проучването е финансирано от програма за Фундаментални научни изследвания на Фонд научни изследвания към МОН.
Можете да видите всички резултати от проучването тук.
(Информацията е публикувана без редакторска намеса и на основание договор за партньорство между Българската телеграфна агенция и Нов български университет)