Мисля, че Българското национално радио (БНР) минава доста убедително през периода, който отчитаме, каза Пролет Велкова, член на СЕМ, по повод отчета за дейността на БНР в периода от ноември 2025 г. до април 2026 г.
„Факт е, че по отношение на дигиталното съдържание има изключителен напредък, бих казала даже отскок. Привличате повече млада аудитория, повече аудитория като цяло, задържате доверието, и то дори расте“, каза още Велкова.
Тя попита какво се прави по отношение на „засилването на журналистиката“. Защото ние добре знаем, че в БНР има способни журналисти, емблематични имена за цялата журналистика, винаги съм го мислила, продължавам да го казвам и сега, но невинаги съдържанието, което се произвежда, е достатъчно равностойно и невинаги е на желаното ниво, добави тя. По думите ѝ все още някои слотове звучат малко по-демоде, недостатъчно модерно, от една страна. „Но по-важно е за мен какво се работи за журналистика, която да бъде по-задълбочена и да звучи по-модерно“, попита Велкова.
„Ние не си позволяваме да се намесваме и да казваме „От утре трябва да правиш нещо друго, защото това, което правиш в момента е старомодно и не става“, каза генералният директор на БНР Милен Митев. „Ако смятаме, че нещо е старомодно, опитваме се да обясним на колегите от съответната програма защо. Даже по-често се опитаме да говорим опосредствено чрез директорите на програмите и главните редактори, защото имам опасение, че директен разговор за съдържание с мен или член на Управителния съвет би накарал колегите да се почувстват неудобно. Смятам, че за да може един журналист да прави качествено съдържание, той трябва, в най-добрия смисъл на думата, да запази своята чест и достойнство, и да се чувства комфортно. Очевидно, финансов комфорт не можем да им осигурим, затова се стараем да им осигурим поне комфорт дотолкова, доколкото да не се страхуват, че не се справят добре“, каза също Митев.
Пролет Велкова попита също как се решава изборът на събеседници и на какво ниво. „Събеседниците се решават на ниво водещ редактор. Понякога това се обсъжда с директори на програми“, каза Милен Митев. „Не би трябвало програмите решения в БНР да са плод на случайност. Защото всеки един събеседник, при правилния тон и посока на разговора и правилните въпроси, би могъл да даде някаква добавена стойност на съдържанието и на аудиторията, която го слуша“, каза Митев.
Велкова попита дали БНР успява да осигури финансиране чрез реклама. „Може би областта, в която има най-голямо поле за развитие, е дигиталната реклама, и това беше изначално. Една от нашите идеи, със стартирането на новия сайт и мобилното приложение, е повече възможности за дигитална реклама. Вече работим със специалисти, които правят оптимизация за търсачки, така че да излизат нашите статии по-видими, което да води до повече трафик“, отговори Митев. Той изрази надежда това да се отрази и върху приходите от дигитални реклами, но каза, че според експерти най-оптимистичният сценарий е в порядъка на 150-200 хиляди евро на година. „Което отново няма да ни реши финансовите проблеми, но всеки такъв приход е добре дошъл“, каза още той.
„По отношение на ефирната реклама ми е трудно да си представя, че има голямо поле за развитие. И това не е свързано дори с ограниченията. Проблемът е, че рекламата е много евтина в радиото, особено в регионалните програми, и е трудно да стане по-скъпа. Правихме такива опити във времето и това доведе да намаляване на общия приход“, каза още Милен Митев.
/ДД