„Смятам се за човек, който не се нуждае от специално внимание. Често ме хваща срам, когато някой реши да ме хвали за нещо... Мисля, че нямам нужда от това... Но с напредването на годините човек все по-често се обръща назад. Каква следа е оставил?... Има ли я?... Няма ли я?...“. С тези думи започва книгата си режисьорът, актьор и продуцент Бойко Илиев, и рисува чрез своите записки пътя си в театъра – било то независим, или държавен.
„Театърът, както знаем, се случва тази вечер, тук и сега, както обичат да пишат театроведите, и никога няма да се повтори. Всеки миг от театралното представление е уникален. Може би зрителите също го разбират, защото продължават да идват в нашите прашни, неуютни зали, много често студени... Идват... (вероятно търсят мига красота, който да уловят и да пренесат поне за кратко вкъщи или на улицата). Този миг – човечност, топлота, вълнение, любов, така нужен на всички ни, и макар прекрасно да знаем, че всичко се ражда и умира на сцената, и само там, пак се връщаме, за да попаднем отново в онази приказка от детството, към която цял живот се стремим...", пише режисьорът.
В „Режисьорските тетрадки на един трийсет и пет годишен старец" са публикувани фрагменти от тефтерите на Бойко Илиев, както и драматизациите на някои от неговите спектакли „Обикновена лудница“, „Антиутопия от изолатора `2020“, „Момичето, което открадна Айфеловата кула“, „Робин Худ – принцът на разбойниците“, „Нежна е нощта“, „Пълнолуние“.
Бойко Илиев е роден на 29 юли 1955 г. в София. През 1989 г. създава първия частен театър у нас – „Диалог”, на който е директор и режисьор. В периода 1989–1991 г. специализира във ВИТИЗ театрална режисура при проф. Гриша Островски. През 1991 г. е режисьор в Монтана, през 1996 – в Пазарджик, 2000 – в Младежкия театър. От 2006 г. е режисьор на свободна практика. Създава продуцентската къща “Евро диалог”. Поставял е спектакли в почти всички български театри, сред които Народния театър, Националната опера и балет, Националния музикален театър, „Българска армия”, „София”, „Зад канала”, Сатиричния театър, „Театър 199”, НАТФИЗ. През 2014-2024 г. създава и ръководи „Нов театър НДК“. През 2005 г. завършва в НБУ кино и телевизионна режисура. Негови постановки са гостували в Европа и Америка. Сценарист и продуцент е на документални и игрални филми. Участва като актьор в над 15 български игрални филма с режисьори Иван Ничев, Гриша Островски, Иван Андонов. Автор е на художествено-документални филмови поредици, продуцент и режисьор е в документалното и игралното кино. Баща на режисьора Ники Илиев.
/ДД