Болестта на нашето време е унинието, казва художникът Борис Димовски, от чието рождение отбелязваме сто години

Болестта на нашето време е унинието. Това казва във в. „Права и свободи“ през 1993 г. художникът карикатурист Борис Димовски, от чието рождение днес отбелязваме сто години. 
На 15 май 1989 г. пред в. „Единство“ той казва: „Възпявам свободата и демокрацията, защото ги обичам, но аз обичам и реда“. 
РИСУВА НА ЖИВО ВЪВ „ВСЯКА НЕДЕЛЯ“
Борис Димовски е роден на 20 октомври 1925 г. в село Яворово, Асеновградско. Учи графика в Художествената академия в София (1949 - 1951) при Илия Бешков. 
Работи за вестниците „Труд“ (1954 - 1959 и 1970 -1980) и „Стършел“ (1959- 1968). Редактор и художник е в Българската национална телевизия (1980 - 1985), където рисува на живо в предаването „Всяка неделя“. Член е на Бюрото на Управителния съвет на Съюза на българските художници (март 1965 - май 1967). Избран е за народен представител в Седмото Велико народно събрание (1990-1991) и в 36-ото Народно събрание (1991-1994).
Борис Димовски е и майстор на графичния дизайн, акварела, живописта, импресията, стенописа, сценографията.
Той участва в десетки изложби в България и в чужбина - Кувейт, Индия, Шри Ланка, Афганистан, Швейцария, Полша, Австрия и др. 
ИЛЮСТРИРА КНИГИ И ОФОРМЯ ДЕКОРИТЕ НА ТЕАТРАЛНИ ПОСТАНОВКИ
Илюстрира над 200 книги за деца и възрастни, сред които „Моля, заповядайте“ — епиграми от Радой Ралин, „Невчесани мисли“ — афоризми и сентенции от Станислав Йежи Лец, „Мигове в кибритена кутийка“ от Олга Кръстева, „Весели народни приказки“ и др. 
Оформя декорите на театрални постановки като „Импровизация“ от Валери Петров и Радой Ралин (1961), „Божествена комедия“ от Исидор Щок (1967). Сътрудничи на Българската кинематография.
Между 1960 и 1980 г., по време на Фестивала на хумора и сатирата в Габрово, Борис Димовски рисува множество произведения, които разкрасяват града. Той участва в идейната концепция за облика на Дома на хумора и сатирата, автор е на част от стенописите и мозайките в емблематичната сграда, създава барелефа с девиза на габровци: „Светът е оцелял, защото се е смял“. Негов е първият сборник с габровски хумор „Габровски шеги“.
През 1968 г. властта се припознава в сатиричните стихове на Радой Ралин, илюстрирани подобаващо от Борис Димовски, в книгата „Люти чушки“. Карикатуристът е уволнен от в. „Стършел“, а нереализираният тираж от книгата е изтеглен и изгорен като предупреждение към творческата интелигенция.
Борис Димовски е автор и на сатирични текстове и афоризми, с които иронизира политическата реалност преди и след 10 ноември 1989 г.
През 1993 г. от печат излиза негова книга със сентенции, забранени карикатури и хрумвания, а през 2003 г. художникът издава нов сборник с рисувани умотворения, озаглавен „Време да плачеш и време да се смееш“. 
НАГРАДИ И ПРИЗНАНИЯ
Димовски е носител на Първа награда на Съюза на българските журналисти за 1976 г., наградата на Централния съвет на Българските професионални съюзи за постижения в областта на литературата и изкуството за периода 1977-1979 г., за карикатурната изложба „Ефективност и качество“ и карикатурите му на трудова тема, публикувани в периодичния печат, на наградата за рисунка и карикатура „Илия Бешков“ за 1986 г., на извънредна и специална награда на Международната академия на изкуствата - Париж за 1991 г., на първа награда „Чудомир“ за карикатура и на наградата „Златна кесия“, присъдена му от „Интеркомерс“ АД и в. „Тримата глупаци“ (1996).
Удостоен е със званието „Заслужил художник“ (1980).
През 2000 г., по повод 75-годишнината от рождението му и за изключителния му принос в областта на българското изобразително изкуство, му е връчен орден „Стара планина“ - първа степен. В същата година е обявен и за „Почетен гражданин на Габрово“.
С Решение от 19 май 2005 г., 39-ото Народно събрание му отпуска пенсия за особени заслуги.
Борис Димовски умира на 26 март 2007 г.
Радой Ралин определя творчеството му в слово във вестник „Народна култура“ по повод 60-годишнината от рождението на карикатуриста: „Карикатурите на Димовски, десетки хиляди на брой, представляват един честен летопис на нашата най-нова история. Освен виртуоз на рисунката, той се изяви като проникновен футуролог и хуманен социолог. Ако бяхме му гласували по-голямо доверие, ако не бяхме връщали нито една негова карикатура, сега щяхме да живеем по-радостно.“
Самият Борис Димовски казва през 1989 г. за в. "Единство", че: „Карикатурата е произведение на тропота на деня, тя е социално изкуство, но има трайни карикатури, те са графики над графиките, сгъстени графики, плод на продължителното изучаване на природата на човека“.
През 2022 г. е учредена награда за съвременна карикатура на името на Борис Димовски, а през 2025 г. с редица изложби е представена част от богатото му наследство. За житейския път на твореца разказва документалният филм на режисьора Ралица Димитрова „Борис Димовски – несъгласният“.
/ВСР
/СЗ/ ДС/отдел „Справочна“/
ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ: ВИНФ, 19.10.2000; 20.10.06; 27.3.07. Гол. енц. Б-я, т.5,с.1774; Кой кой е в България, 1998 г., с. 230; ДВ, бр.105,19.12.00,с.13; /В. „Труд“, 20.10.04, с.4; в. „Народна култура“, бр. 44 от 1 ноември 1985 г.; В. „Единство“, бр 19 от 15 май 1989 г.; В. „Права и свободи“, бр. 31 от 30 юли 1993 г.;https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/351057-otlichie-v-pamet-na-boris-dimovski-be-vracheno-na-karikaturista-yovcho-savov; https://www.bta.bg/bg/news/lik/987448-s-izlozhba-i-kinopremiera-v-plovdiv-shte-bade-otbelyazana-100-godishninata-ot-ro