Борис Христов за литературата е онова, което е неговият велик съименник за операта, казва Радой Ралин

Борис Христов е за литературата ни онова, което е неговият велик съименник Борис Христов за операта, казва Радой Ралин. Днес поетът навършва 80 години. 
Той е роден на 14 август в Крапец, Пернишко. През 1953 г. селото е залято от завиряването на язoвир „Студена“, а жителите му са изселени в пернишкия квартал „Изток“. Христов завършва гимназия в Перник през 1963 г. и българска филология във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ през 1970 г. Работи като учител в Перник, в периода 1971-1972 г. До 1981 г. е сценарист и редактор в студията за игрални филми „Бояна“, от 1982 г. е редактор и в литературния алманах „Струма“. От 1992 г. е журналист и редактор в списание „Феникс“.
Дебютът му в литературата е през 1975 г. с цикъла стихотворения „На седмия ден“, отпечатан в сборника „Трима млади поети“, заедно с Паруш Парушев и Екатерина Томова.
НАЧАЛОТО С „ВЕЧЕРЕН ТРОМПЕТ“
Първата му самостоятелна стихосбирка е „Вечерен тромпет“ (1977), която се възприема възторжено в литературните среди. Определяна е като изключително явление на фона на тогавашната идеологизация и нормативен диктат в литературата.
Нестандартният творчески подход причислява поета към дисидентските кръгове, но въпреки това „Вечерен тромпет“ има и второ издание през 1979 г. в тираж 3200 бройки – нещо немислимо за дебютна стихосбирка по това време. С проникновените си стихове Борис Христов завладява читателите и вдъхновява критиката, започват да го включват в състави на редколегии, в различни проекти за износ, например, Международния писателски семинар в Айова, САЩ, през 1984 г.
И ПРОЗА, И ПОЕЗИЯ...
Втората му стихосбирка „Честен кръст“ (1982) също е успешна. Тя се явява и вододел в творческия му път - след нея Борис Христов се насочва и към прозата, но не загърбва напълно поезията. След промените от 1989 г. излизат още поетични произведения – антологията „Крилете на вестителя“ (1991), преведена на английски език, „Думи върху други думи“ (1992), „Вечерен тромпет. Честен кръст“ (2000), „Поезия“ (2004).
Борис Христов е автор на романа „Бащата на яйцето“ (1987), по който Анри Кулев снима едноименния филм, на повестите „Сляпото куче. Долината на обувките“ (1990) и „Смъртни петна“ (1991), на книгите с тристишия „Думи и графити“ (1991), „Черни букви върху черен лист“ (1997), на митографиите „Каменна книга“ (2006), „Книга на мълчанието“ (2008), „Книга от заглавия“ (2008), „Камък и слово“ (2015), „Спомени за хора, камъни и риби“ и „Стълб от прах. Избрано“ (2015).
Работи по антологиите „Българска лирика“, „Българска народна лирика“ (1994), „Български разкази“, „Народни устни писмена“ (1995), „От изгрев солнце до заник“ (1997), сборника „Веда Словена“ (1997), „Антология: Сборник за народни умотворения“ (2020), „Иван Вазов, лирика“ (2020), „П.К. Яворов, лирика“ (2023).
Автор е на множество сценарии за игрални, документални и анимационни филми, сред които „Корабът“ (1980), „Смъртта на заека“ (1982), „Сънувам музика“ (1983), „Лабиринти“ (1984), „Бащата на яйцето“ (1991). Както литературното му творчество, така и сценариите за филмите му, в значителна степен, са реализирани, разпространявани и оценени в пълнота едва след 10 ноември 1989 г.
ПРИЗНАНИЕ 
Негови стихове са преведени на английски, немски, руски, италиански, хинди. Има авторски рецитали в Торонто, Вашингтон, Ню Йорк, Сан Франциско, Атина, Мюнхен, Хамбург, Делхи, Варшава.
Произведенията на Борис Христов са тема на множество рецензии, статии, дискусии, доклади, изказвания и дипломни работи още от края на 70-те години на 20-и век, но първото самостоятелно изследване върху творчеството му е монографията „Смърт не може да има. В лирическия свят на Борис Христов“ на Иван Станков (1996). По-късно излизат книгите „Борис Христов в българската литература и култура“ на Пламен Дойнов (2013), „Сенки на думи. Мотиви в поезията на Борис Христов“ на Иван Станков (2016), „Думи от дългия път. Онтология на болката в поезията на Борис Христов“ на Ангел Дюлгеров (2019) и „Вик в тишината. Поезията на Борис Христов“ на Едвин Сугарев (2023).
На 30 март 2012 г. в Нов български университет се провежда конференцията „Борис Христов в българската литература и култура“, организирана от департамента „Нова българистика“ на университета и Института за литература при Българската академия на науките.
ОТТЕГЛЯНЕТО...
След средата на 90-те години на 20-и век поетът заживява в гоцеделчевското село Лещен, където в малка галерия, заедно със съпругата си, творят в различни сфери, далеч от суетата на шумния град. По този начин Борис Христов на практика реализира една от основните смислови линии в творчеството си – оттеглянето. От този момент публичните му прояви се броят на пръсти. На 30 ноември 2000 г. се явява в столицата, за да получи голямата награда за литература на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Той е вторият носител на наградата, след проф. Вера Мутафчиева и на 29 май 2009 г. – в Пловдив, за да приеме „Орфеев венец“, връчван от литературния фестивал „Пловдив чете“. 
Борис Христов е носител и на националната литературна награда за поезия „Никола Фурнаджиев“ (2009), на голямата награда на литературния клуб „Перото“ (6 ноември 2015), на националната Вазова награда за 2020 година – на община Сопот и Министерството на културата (юли 2020), на националната Яворова литературна награда за поезия от 55-ите Яворови януарски дни в Чирпан (2023), на националната литературна награда за поезия „Иван Динков“, която община Пазарджик присъжда на всеки три години.
През 2010 г. Борис Христов отказва да получи орден „Св. св. Кирил и Методий“ (първа степен), за който Министерският съвет на 26 май приема решение да му бъде присъден за особено големите му заслуги в областта на културата и изкуството. В открито писмо, той посочва, че предложението на правителството за удостояването му с високо държавно отличие противоречи на негово решение, което е взел далеч преди промените в България - да не приема държавни отличия, независимо от това коя политическа сила управлява страната.
/ДД
/СЗ/ДС/отдел „Справочна“/
ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ: БТА, ВИНФ, 30.11.2000 г.; https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/774945-boyan-angelov-i-boris-hristov-sa-novite-nositeli-na-natsionalnata-literaturna-na; Кой кой е в България, София, 1998, с.741; Голяма енциклопедия България, т. 12, София, 2012, с. 4664; Речник по нова българска литература, София, 1994, с. 397; в. „Труд“, бр. 148 от 31 май 2010 г.; в. „24 часа“, с. 13 от 4 юни 2016 г. – в интервю на Д. Енев; в. „Стандарт“, бр. 2924 от 13 февруари 2001 г.: https://trud.bg/a/articles/как-тоталитаризмът-проспа-борис-христов ; https://liternet.bg/publish2/istankov/bhristov_bibl.htm; https://www.rivapublishers.com/novina?article_id=279; https://sdrujeniepisatelivarna.bg/index.php?kniga=61; https://eclipse.uniburgas.bg/catalog/view/QBNPH9BXZQ; https://www.plovdiv24.bg/novini/send/92798.html; https://www.chirpan.bg/bg/novini/yavorova-nagrada-boris-hristov-obyavyavane-i-vrachvane/; http://dictionarylit-bg.eu/Борис-Кирилов-Христов; http://kultura.bg/web/борис-христов-поетика-на-отказа/?fbclid=IwAR1AAyup_loaT33OLckqS8vJX6simMc65IZnn-6gUwVYbHsOuzcsNavtMjM ; https://www.marica.bg/kultura/evtim-evtimov-i-boris-hristov-s-nagrada-n-furnadjiev