Борис Зафиров и Блажо Николич представят книгата „Свой на чужда земя“ на 28 ноември в столичния бар „Ателието“. Това съобщават издателите от „Жанет 45“.
Модератор ще е Стефани Дънева.
Както писа БТА, ,,Свой на чужда замя“ e книга, състояща се от разговори на Борис Зафиров с Блажо Николич, с фокус върху 90-те години на миналия век. Интервютата предлагат една много интересна и различна от обичайното гледна точка на успешно интегриралия се в българското общество чужденец към ставащото в българската култура, към някои процеси в нея, останали досега като че ли извън обсега на вниманието ни, разказват издателите.
Блажо Николич е роден през 1952 година в село Ранилуг, бивша Югославия. Учи арабистика в Белградския университет, в края на следването си заминава за Либия, където остава десет години. В началото на 90-те години се премества в София, където започва активно да общува с хора предимно от театралната гилдия. Николич участва в български и международни кинопродукции, сред които „Кал“, „Сомбреро блус“, „Подгряване на вчерашния обед“, „Съдилището“, „Тувалу“, „Последният неандерталец“. Основател е на школата за незрящи актьори „Невиждан театър“.
Авторът на изданието „Свой на чужда земя. Разговори с Блажо Николич“ Борис Зафиров завършва през 2012 г. НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ със специалност „Театрознание и театрален мениджмънт“ в класа на професор Калина Стефанова и доцент Юрий Дачев. В студентските си години започва да публикува интервюта и театрална критика. След дипломирането си продължава да работи като външен сътрудник за български и международни издания за театър, отразявайки международни фестивали и независими сценични проекти. Част е от първоначалния екип на онлайн списанието за театър „Конфликтни зони“, проект на най-старата театрална организация в Европа Union Theatres of Europe, основана от Джорджо Стрелер.
През 2013 г. публикува „Театърът като оръжие срещу своеволията на политиците“ с германския режисьор Георг Жено, който по това време работи с театър „Реплика“ в София. Заедно с актьорите от Театър „Реплика“ Зафиров поставя представлението „Безсъщност“, насочващо вниманието към хората с психични проблеми.
/ ГН