Ботевският манастир „Света великомъченица Марина“ край Варна посреща обновен празника си

Ботевският манастир „Света великомъченица Марина“ край Варна посреща обновен празника си. През последните две години той е бил изографисан и украсен с дърворезби, разказа пред БТА игуменът архимандрит Прокопий Костадинов.
Това са първите стенописи в храма „Света Марина“, предполага се, че преди е имало само икони, защото градежът е бил каменен и неизмазан, обясни игуменът. Майстор е художникът Галин Ганчев, чието дело е и изографисването на храма „Св. преподобномъченик Прокопий Варненски“ в областния град. Основната сцена е Възкресение Христово в абсидата. Над престола е изобразен празника на църквата Петдесетница - слизането на Светия Дух над дванадесетте апостоли. Вътре в абсидата има още образи на Света Богородица, апостол Яков, свети Василий Велики и свети Йоан Златоуст, съставили светата литургия. От лявата страна при проскомидията е Рождеството на Господ Иисус Христос със Света Богородица, ангела и Йосиф Обручник. От дясната страна е изображение на Гроба Господен с ангела, Възкресението и жените мироносци, обясни игуменът. Обърна внимание, че сред образите на 30-те медальона по стените са и свети Григорий Двоеслов, който е един от литургистите на преждеосвещената литургия, и свети великомъченик Трифон, чиито мощи се съхраняват над светия престол в черквата.
Иконостасът и другите дърворезбовани украси са дело на иподякон Александър от катедралата във Варна. На тавана също има дърворезба, правена от Койчо Коев от Добрич. 
Историята на храма „Света Марина“ датира от средата на XIX век, разказа архимандрит Прокопий. През 1860 г. турският велможа Топчи бей решава да купи 33 декара на мястото, за да си направи вила до хубавия извор, който е с висок дебит от шест-седем литра в секунда, от дълбочина около 800 метра. Когато започват да копаят основите, попадат на каменен зид на храм. Намират и сребърна пендара с кръст и надпис „Света Марина“. Топчи бей решава да продаде парцела, разбирайки, че там е имало християнско светилище. В манастира се пази договорът за сделката. Купувач е бай Лечо от село Ботево, който веднага го подарява на Ботевската енория. По това време в Ботево се строи църква и когато я завършват, от останалите от градежа каменен материал и парични средства, през 1873 г. построяват параклис на парцела, дарен от бай Лечо, и го именуват „Света Марина“. Към него правят и два баптистериума (за кръщения), които са се пълнели от извора.
След Освобождението от османско владичество в село Ботево идва свещеник Христо Хаджев. Виждайки, че много хора се стичат на поклонение на празника на света Марина в параклисчето, решава там да се построи храм, където да може да се извършва и светата Божествена литургия. Около 1900 г. е вдигната сградата над параклиса, която също е каменна.
През 1940 г. цар Борис Трети минава през местността на манастира, на път за Добрич за честването на Възвръщането на Южна Добруджа към България. Посъветват го да се отбие и да се поклони в храма. Той се усамотява за молитва и се разказва, че връщайки се после към София усеща, че го облекчава болестта, която го мъчи от шест-седем години. Тогава се решава мястото да стане манастир, за което бива издаден царски указ и се отпускат пари за обособяване на светата обител. Варненският митрополит тогава - дядо Йосиф, благославя делото и то минава документално през Светия Синод.
След година обаче царят умира, а по-късно в България влиза Червената армия и новите управници не са благосклонни към делото, което царят е намислил и църквата е подготвила, разказа игуменът. Желанието е било да се събори храмът, за да направи помпена станция и да се ползва водата от извора за селата Ботево и Стожер, които по онова време са били с многобройно население. Християните обаче не се съгласяват и отвеждат водата, за да не се пречи на общественото дело, но и да не бъде съборен храмът. Мястото продължава по документи да има статут на манастир, но на практика той не е действащ, тъй като няма постройка за живот на монаси, поясни игуменът. 
През 1970-те години вече никой не идва на поклонение дори на празника на света Марина. Горната част на храма е окрадена, взет е и камъкът от градежа. Долу в параклиса помпиерите гледат овце и го използват за обор. Малко преди падането на тоталитарния режим, лека-полека започва възстановяването на храма благодарение на монахиня Валентина Друмева, отец Станислав Друмев, баща му и чичо му, както и на християни от Вълчи дол и Варна. Арендаторът и основен дарител на манастира Петър Петров отива при новия митрополит във Варна дядо Кирил да го информира, че искат да възстановят храма и да разчистят достъпа до него. От документите става ясно, че това е манастир и хората се амбицират да бъде построено и крилото, където да живеят монаси или монахини.
Под ръководството на архимандрит Серафим, който е възобновил и манастира „Св. св. Константин и Елена" във Варна, се започва работата по почистването на гората и строежа на новата сграда. Първият игумен, който живее в манастира, е йеромонах Герасим, но по здравословни причини той скоро напуска. Идва архимандрит Гервасий, после йеромонах Марк, а след него дядо Кирил подстригва и архимандрит Прокопий, който е в манастира от 2010 г. В обителта няма запазени икони, кръстове или реликви от предишното съществуване на храма и параклиса. Дори сребърната пендара, която е намерена първоначално, е изчезнала. Освен игумена, в Ботевския манастир живее и монах Йосиф.