Музиката може да не е основното ѝ наследство, но тя ще живее и в песните, които я споменават в различни жанрове и на различни езици.
Десетилетия след пика на екранната ѝ слава, съвременните изпълнители продължават да споменават името на Бардо, въпреки многобройните противоречия, свързани с имиджа й, отбелязва Асошиейтед прес.
Например, последната песен от албума The Freewheelin’ Bob Dylan (1963) на Боб Дилън - I Shall Be Free, включва и хумористична препратка към Брижит Бардо.
Бразилският изпълнител Каетано Велозу композира протестната песен Alegria, Alegria през 1967 г., като тя се превръща в отличителен белег на кариерата му и една от най-известните на всички времена,. В сингъла се появява образът на Бардо.
Серж Генсбур, централна фигура във френската поп музика през XX век, написва дуета Bonnie and Clyde (1968) за себе си и Брижит Бардо. Песента е вдъхновена от стихотворението The Trail’s End, написано от Бони Паркър (от гангстерския дует „Бони и Клайд“) малко преди смъртта ѝ.
Веселото пиано и възходящите вокални мелодии на Елтън Джон звучат в песента Border Song от албума Elton John (1970), с текст от дългогодишния му сътрудник Бърни Топин, където също има препратка към Бардо.
Английската рок група Pretenders и авторката на песни Криси Хайнд споменават Бардо в хита Don’t Get Me Wrong от албума Get Close (1986), използвайки я като символ на харизма и социална притегателност, припомня Асошиейтед прес.
Класиката We Didn’t Start the Fire (1989) на Били Джоел от албума Storm Front също споменава френската актриса редом до исторически, политически и културно значими имена, подчертавайки статута ѝ на глобална икона.
Песента Stratford-On-Guy от албума Exile in Guyville (1993) на влиятелната инди рок изпълнителка Лиз Феър използва Бардо като образ, чрез който се коментират изолацията и универсалността на човешкия опит.
В песента Warlocks от албума Stadium Arcadium (2006) на групата „Ред хот чили пепърс" вокалистът Антъни Кийдис използва Бардо като част от живописно описание на Лос Анджелис.
При сътрудничеството между Кали Учис и Джорджа Смит за песента Bardot (2024) името на френската актриса е използвано като метафора за сложна и опияняваща романтична връзка.
В парчето Lacy от албума си Guts (2023) поп звездата Оливия Родриго също споменава Брижит Бардо, за да подсили темите за ревност, обсебване и идеализирана женственост, допълва Асошиейтед прес.