Броят на фламингите във Венеция достига рекордни нива благодарение на възстановените влажни зони

Вероятно нищо не илюстрира по-добре статута на фламингото като новодошъл вид във Венецианската лагуна от факта, че в местния диалект няма дума за тях, пише Асошиейтед прес в репортаж от Венеция. Бледорозовите птици, наричани „fenicotteri” на италиански, сега се стичат във Венеция в рекордни количества, тъй като екологичните усилия за възстановяване на увредените влажни зони помагат за разширяване на местообитанието им и вероятно ще ги подтикнат да гнездят в лагуната.
Фламингите, които най-често гнездят в Испания и Франция, започнаха да се появяват в обширната Венецианска лагуна в началото на века, предимно в рибарските селища и в тинестите зони в най-отдалечените краища на лагуната, като рядко се наблюдаваха в центъра на Венеция, посещаван от туристи от цял свят.
Еколозите твърдят, че пристигането на птиците във Венеция, на фона на разширяването на ареала на европейското фламинго, е знак за доброто състояние на лагуната и нейната пригодност като място за хранене.
Миналата година броят на зимуващите фламинги във Венеция достигна рекордните почти 24 000. Това са с 8000 повече от предходната година – числа, „които позиционират Венецианската лагуна като едно от най-важните места за зимуване в целия й ареал на обитаване“, коментира орнитологът Алесандро Сартори.
Сартори обхожда лагуната всяка седмица с лодка, за да търси признаци за гнездене, което би означавало самоподдържаща се венецианска колония. Досега няма нови признаци, след като два опита за гнездене – през 2008 и 2013 г. – в рибарските долини на северната лагуна претърпяха сериозни неуспехи, включително силна градушка, която уби десетки птици.
Повече от 90% от птиците, регистрирани при миналогодишното преброяване, бяха в северната лагуна, която съдържа голяма площ от естествени солени блата. Фламингите се привличат и от традиционните риболовни зони – полуестествени мочурища с диги, които осигуряват изобилие от храна, но могат също така да ги въвлекат в конфликт с човешката дейност.
Проект за възстановяване на солените блата в по-изолираната южна част на лагуната – отвъд историческия център и индустриалното пристанище – дава надежда, че броят на фламингите ще се увеличи и там, като им се предложи ново местообитание в част от лагуната, където ерозията на мочурищата е била особено тежка. Това би могло да отклони птиците от конкурентните човешки дейности на север. 
Все пак посетителите на Венеция, които се надяват да зърнат фламинго случайно, вероятно ще останат разочаровани, а репортерите на Асошиейтед прес наскоро трябваше да пътуват с лодка в продължение на час, за да забележат някое. Фламингите обитават плитки, труднодостъпни участъци от лагуната, където безопасното плаване изисква голямо внимание към приливите и каналите. Дори от разстояние птиците се плашат лесно и бързо политат.
Сартори прогнозира, че наблюдението на фламинго – което вече е възможно от бреговете на малките лагунни острови Мурано и Бурано, но е рядкост в историческия център на Венеция – може да стане по-често срещано, тъй като броят им продължава да нараства.
„Очевидно това трябва винаги да се прави с уважение към животните, като се поддържа безопасно разстояние и не се нарушава ежедневието им“, каза той.