Той смята, че находката е на около 1100 години и е от края на 9 и началото на 10 век след Христа. Това съвпада с периода на управление на цар Симеон Велики от 893 до 927 година.
Сходни находки са откривани при разкопки край близкото до Лом село Якимово, както и в тогавашната столица на първата българска държава Велики Преслав. Старата столица е и вероятното място, където са изработени двата кръста-енколпиони от Лом и Якимово.
Ръководителят на разкопките съобщи, че кръстовете-енколпиони възникват през късната античност – около 5 век след Христа. Те са били кухи и в тях са поставяни мощи на светци или парчета от светия кръст. Намерения в Лом енколпион е в пласт, обхванат от пожар във времето и трябва да бъде реставриран в лаборатория. Едва след реставрацията ще се разбере дали кръстът още пази във вътрешността си парченца от мощи на светец. Ако бъдат открити такива, то те ще бъдат дарени на някой православен храм в Лом.
От Историческия музей в Лом съобщиха, че античната крепост "Алмус" някога е представлявала римски кастел с обща дължина на крепостната стена от около 200 метра и се разпростирала на площ от около 4 хектара.
Според исторически източници укреплението датира от началото на 2 век. Смята се, че на брега на Дунав е имало речно пристанище, обслужващо военния флот и търговските кораби на Римската империя.
От досегашните проучвания на кастела, започнали през 80-те години на миналия век, е известно, че античната крепост е загинала през втората половина на 6 век след Христа, но по време на Първата българска държава тя отново е възстановена и заселена.