Тя посочи, че дейността е финансирана от бюджета на училището. Оградата, където се намира азбуката, също е боядисана и освежена.
Според справка на отдел „Справочна информация“, позоваваща се на Голяма енциклопедия на България от Българската академия на науките глаголицата е най-старата старобългарска азбука. Тя е създадена през 862 г. или 863 г. от Константин-Кирил Философ. Глаголическите букви са оригинално творческо дело. Макар че създателят им се опира на познанията си върху гръцката писменост и някои източни азбуки, те са нова графична система, пригодена към фонетичните особености на старобългарския език.
С глаголицата се поставя началото на голямото просветителско и книжовно дело на братята Кирил и Методий. Глаголицата се използва през 9-11 век главно в местата, свързани с непосредствената дейност на Кирил и Методий и последователите им в Моравия, Панония и България.
От края на 11-и век глаголическото писмо по българските земи се употребява наред с кирилицата. В Хърватия се употребява до началото на 19-и век, но е силно изменена форма. Буквите на глаголицата се използват за означаване и на числа. Най-старите запазени глаголически книги – Зографско евангелие, Синайски псалтир, Мариинско евангелие, Асеманиево евангелие, Синайски требник, Клоцов сборник, Киевски листове, Рилски листове, се отнасят към 10-11-и век. Освен отделни страници от други ръкописи оцелели са и няколко старинни списъка на глаголическите букви – Мюнхенският абецедар, Парижкият абецедар, както и глаголическата азбука, издълбана върху една от вътрешните стени на Кръглата църква във Велики Преслав.
Припомняме, че по случай 24-и май - Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност самоковецът Иван Арнаутски подреди буквите от глаголицата в изложба.