Буквите свързват българите на различни места и в различни времена, докато четем едни и същи книги, каза генералният директор на БТА Кирил Вълчев

Буквите ни свързват. Свързват българите на различни места и в различни времена, докато четем едни и същи книги, включително по нови начини със старите букви. Свързват ни не само помежду ни през разстояния и векове, но и със самите себе си, защото смисълът на буквите е да стигаме до знание на по-висока степен от познанието за тленния живот. Това каза генералният директор на БТА Кирил Вълчев, който откри инициативата „Литература в сегашно време“ - втори етап на кампанията „Литературата не е музей“, започната от Факултета по славянски филологии на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ за представяне на литературата на XX и XXI век. БТА е съорганизатор на инициативата.
По думите му „безкнижната душа във человеците е мъртво нещо”, както пише в „Проглас към Евангелието“ - поемата предговор към първия пълен старобългарски превод на Четвероевенгелието, за чийто автор редица учени сочат свети Кирил Философ, според когото „голи са без книги всичките народи”. Това е важно напомняне, че човекът има душа, за която и медиите трябва да се грижат с място и за нематериалните ценности след години на лутане в България, посочи Вълчев. 
Според него събитието „Литература в сегашно време“ е пример за най-важния смисъл на писмовните знаци, вложен в първия образ на българските букви, създадени от светите братя Кирил и Методий, чиято памет честваме днес, 11 май. 
В рамките на инициативата, на която БТА е домакин, чрез своите пресклубове във Варна, Добрич, Плевен, София, Шумен и Стара Загора, ученици четат съвременни български произведения, като агенцията осигурява връзката помежду им на живо онлайн в Ютюб канала и Фейсбук страницата си. Участват и регионалните библиотеки в Бургас, Варна, Русе, Плевен, Стара Загора и Хасково и Народното читалище „Добри Войников - 1856“ в Шумен и Дом-паметник „Йордан Йовков“ в Добрич с подкрепата на „Аз чета“, Storytel и Queen’s. 
БТА е естествен дом на инициативата за четене на съвременна българска литература, защото в нейната същност е свързването на места и времена чрез новини от 128 години от цяла България и целия свят, каза още Кирил Вълчев. Той припомни, че националната информационна агенция на България вече има 46 национални пресклуба в България и извън нея, сред които и пътуващият Национален пресклуб на книгата по време на панаирите на книгата на различни места в страната в партньорство с Асоциация „Българска книга". 
В тях БТА започна да представя всеки брой на възстановеното списание с вече 60-годишна история ЛИК в рамките на събитие, в което чрез видеовръзка се включват гости от всички национални пресклубове, за да приобщава все повече хора към литературата, изкуството и културата, от чиито първи букви на тези три думи идва името на ЛИК. Списание ЛИК се предоставя на повече от 300 национални, регионални и университетски библиотеки, както и на библиотеките на редица други културни организации, държавни и стотици и медии, а достъпът до електронния вариант на списанието е напълно свободен на интернет страницата на БТА. 
БТА изцяло обнови и собствената си библиотеката с над 90 000 тома в ново помещение с модерно оборудване успоредно с пълната дигитализация на архивите си от над 5 милиона страници бюлетини и близо 700 хиляди снимки, припомни още директорът на агенцията. 
Няколко броя на ЛИК са посветени на българската литература и на литературната памет - „50 години Южна пролет в литературата" през май 2022 г., „Поетът Константин Павлов" през април 2023 г., „Сирака на 140" през октомври 2023, „Алеко днес" през ноември 2023 г., „По дълбоките следи на Атанас Далчев" през юни 2024 г., „Литература и памет" от ноември 2025 г. за Националния литературен музей и годишнини от рождението на български писатели (представен от дома - музей на Иван Вазов в София), а първият брой за 2026 г. „Читалищата в минало и бъдеще време" е посветен на българските читалища.
От 2021 г. БТА има специализирана редакция с емисия за знание и култура ЛИК, която разпространява новини за български книги, автори, за книгоиздаването, за библиотеките и читалищата. Част от нея е новата рубрика „Книгопис", която представя нови книги на български автори и произведения с особен принос в превода на български език. В новините си БТА посочва с имената им спомоществователите в сферата на българската култура,  като не третира това като реклама като така насърчава подпомагането и на българската литература. 
От 2025 г. интернет страницата на БТА и списание ЛИК са с новия шрифт ЛИК, носещ атмосферата на онази България, в която учениците на Кирил и Методий са създали буквите на кирилицата - като част от по-голямото усилие на БТА да послужи за пример на българската държава като започне да има обща визуална идентичност, включително с шрифтовете, които използва и затова БТА го предоставя безвъзмездно на български институции с цел постигане на единен облик на страната. Шрифтът ЛИК беше създаден по поръчка на БТА от Националната художествена академия на основата на буквите, създадени през IX век в България.
БТА въведе шрифта ЛИК през миналата 2025 г., когато отбелязахме кръгла годишнина от създаването преди 1170 години от светите Кирил и Методий на първата графична система на българската писменост глаголицата - част от календара на новата съвместна инициатива на БТА, Българската национална телевизия (БНТ) и Българското национално радио (БНР) “14 века България в Европа” за отбелязването на знаменателни годишнини в българската история със значение изобщо за общата европейска история, които се отбелязват през годините до 2032 г., когато се навършват 1400 години от документираното в исторически извори първо българско държавно образувание на европейска територия - Стара Велика България през 632 г.
През 2023 г. БТА организира поредицата от разговори „Алеко днес“, които се проведоха в пресклубовете на БТА в страната по повод 160-годишнината от рождението на писателя, на която беше посветен и брой на списание ЛИК. 
А на 27 април т.г. - деня на рождението на Пенчо Славейков в родния му град Трявна БТА започна нова инициатива „Пенчо Славейков днес” по повод 160-ата годишнина от рождението на поета. Във всички 33 национални пресклуба в страната БТА организира поредица от разговори, посветени на Пенчо Славейков и на българския модернизъм с модератор поетът, литературовед и литературен критик Йордан Ефтимов и с участието на изследователи на литературата и на културата, учители и ученици, университетски преподаватели и студенти, писатели, журналисти, местни и национални лидери. А декемврийското издание на списание ЛИК тази година ще бъде посветено на Пенчо Славейков и българския модернизъм и ще бъде отражение и на разговорите в пресклубовете на БТА. 
В тези разговори отбелязваме, че Пенчо Славейков всъщност ни дава отправната точка какъв трябва да бъде модерният човек - отворен към новото в своето мислене. И това да помага да създава и подобрява не само средата си на живот, но и да насърчава самия себе си да се вглежда в своето духовно развитие. Пенчо Славейков показва на българите модерното през отварянето към света в контекста на търсенето на духовност, житейски смисъл отвъд материалното и универсални човешки ценности - същото, което преди повече от хилядолетие правят светите братя Кирил и Методий с буквите, които ни дават. Тези буквите ни помагат да се намираме, когато се изгубим, ако перифразираме Пенчо Славейков, който казва “когато ме изгубите, само тогава ще ме намерите“, каза генералният директор на БТА Кирил Вълчев. 
Той завърши своето слово със стихотворение на поета Иван Овчаров, който почти половин век преди смъртта си през 2020 г. живее във Варна. През 2019 г. жури с председател доц. Йордан Ефтимов дава първа награда на Националния конкурс на името на Петко и Пенчо Славейкови за лирическо стихотворение в Трявна за две вариации по стихове на двамата на Иван Овчаров. Кирил Вълчев прочете вариацията по стиха на Пенчо Славейков „Самотен гроб в самотен кът, пустиня около немее …”