Във фонда на РИМ – Перник има над 1000 съда. Повод за изложбата е отбелязването на 110 години от рождението на Петър Гигов. „Причините да бъде организирано събитието са много по-дълбоки. Напоследък стана модерно да говорим за възобновяване на традиции, но за бусинската керамика това е една огромна трагедия, защото по дефиниция, за да има традиция, трябва да има кой да я предаде. Бусинските майстори, които са могли да направят това, вече ги няма“, коментира Миланова.
Тя допълни, че Петър Гигов си поставя като мисия да убеждава хората във важността на този занаят и неговото запазване. „Тези майстори са създавали красота, те са изпратили посланието си през времето“, каза уредникът.
Бусинската школа се отличава от останалите със своите форми, цветове и украсата, която се използва. Като емблема се ползва бъклицата-геврек, крондирите, както и оканичетата или по-малките сватбарски крондири. Характерните цветове, които са използвали майсторите, са жълто и зелено, както и червеникавия цвят на изпечената глина с малко бяла ангола, поясни Десислава Миланова. От школата са се придържали към опростените геометрични линии, стилизираното слънце във формата на спирала с лъчи или врязаната украса на събодовете.
Някои от експонатите са дело на Петър Гигов, други са били събирани от него, а трети, благодарение на етнографите на музея - са намирани в различни краища на Пернишко. Последния съд е дарение от Александър Шкевов от Огняново, област Гоце Делчев. Той има засилен интерес към керамиката, когато преди години пред него се разкрива красотата на бусинските съдове. Започва да събира и колекционира глинени изделия, така случайно попада на бъклица-геврек в склад за вехтории на изхода на столицата, разказа Шкевов.
„През лятото посетих Пернишкия музей, тогава ми казаха, че във фонда им липсва точно такъв съд. Тогава реших да им даря бъклицата-геврек“, коментира Александър.
Директорът на РИМ – Перник Милан Миланов допълни, че още в Бусинското евангелие от 16 -17 век се споменава за съществуването на Бусинската керачмиична школа. „През 18 и началото на 19 век Бусинската школа има над 300 работилници, колкото са и къщите в едноименното трънско село, а майсторите са над 1500. Тогава характерните глинени съдове обикалят почти цяла Европа. В султанския дворец също е намерен съд от Бусинци“, каза още Миланов.
Той добави, че характерното за тези съдове е, че се правят от глината, която се намира в Трънско. Когато съдовете се изпекат и се чукнат един в друг – те издават много характерен звук, обясни Миланов.