Част от Режанското съкровище е сред ценните находки, представени в рамките на Европейската нощ на музеите в Перник

Част от Режанското съкровище е сред ценните находки, представени в рамките на Европейската нощ на музеите в Перник.
Археологът от Регионалния исторически музей Василка Паунова представи ценността като един от акцентите в изложбата „Малките големи съкровища“. Посетителите на Европейската нощ на музеите ще видят част от 350-те монети от съкровището, съхранявани в музея в Перник. Сред тях има емисии на владетелите Филип II и Александър Македонски, както и на Лизимах - един от наследниците на Александър. Значителна част от находката включва монети на пеонски владетели, като най-многобройни са тези на Патрай.
Според Паунова цялото съкровище е тежало приблизително 82 килограма. То е било открито през 1961 г. в местността Ситни трън край брезнишкото село Режанци при дълбока мелиорация на терена, когато земеделски работници попадат на един, а вероятно и на два големи съда, заровени в земята.
„Чак през 1968 година нашият дял попада в Пернишкия музей. Части от съкровището има и в Националния исторически музей, Националния археологически музей и други музеи в страната“, допълни тя.
По думите на Паунова част от монетите са били раздадени от хората, които са ги открили, на техни близки и впоследствие са се разпръснали из страната. Голямо количество от тях е претопено срещу получаването на бонове за пазаруване в магазините „Кореком“. Благодарение на намесата на специалисти от Археологическия музей в София процесът е бил спрян и 22 килограма от съкровището са били спасени и днес се съхраняват в музея.
Археологът подчерта, че ценността на Режанското съкровище не е само в благородния метал, а и в историческото му значение. По думите ѝ находката се определя като един от най-големите царски трезори, откривани по българските земи. Според една от хипотезите съкровището е било укрито по време на военни събития в района на Брезнишко, за да бъде предпазено от разграбване. Предполага се, че собствениците му са загинали и така никога не са се върнали да го потърсят.
Василка Паунова посочи още, че част от монетите са били иззети от полицията при опити да бъдат изнесени през Сърбия. По думите ѝ значителен дял от Режанското съкровище вече се намира в чужбина. Монетите се разпознават лесно по характерните насичания върху повърхността им, направени в древността с цел да бъде проверена чистотата на среброто.
Археологът обясни, че през елинистическата епоха монетите по тракийските земи все още не са изпълнявали функцията на платежно средство. Местното население ги възприемало предимно като благороден метал и ги съхранявало като ценност. Тя допълни, че тракийските войни често били наемани в армиите на македонските владетели и получавали възнагражденията си в златни и сребърни монети.
Според Паунова едва от края на II - I век пр. Хр., с навлизането на по-интензивни контакти с Рим, монетите започват масово да се използват като платежно средство по тези земи.
В изложбата са включени още находки от класическата и елинистическата епоха, римския период, късната античност, Средновековието и османския период. Посетителите могат да видят и златни и сребърни римски монети, използвани не само като платежно средство, но и като дарове в светилища. От едната страна на тези монети е изобразен императорът, а от другата - божество, смятано за негов покровител.
На специална церемония по време на Европейската нощ на музеите в Перник бяха наградени дарители, приятели и спомоществуватели на институцията.
В рамките на проявата посетителите ще могат да разгледат и други експонати, сред които мощехранителница, за която се смята, че е изработена в периода от средата до втората половина на XVIII век и най-вероятно е принадлежала на монах таксидиот (пътуващ монах), както и автентичен сребърен печат на цар Петър I. Отворени за посещение са още изложба, посветена на 150-годишнината от Априлското въстание, и тематичната експозиция „Перник - индустриалното сърце на България“. В киносалона на музея, който е най-старият в Перник, ще бъде представен и театралният моноспектакъл „Греховната любов на зографа Захарий“ с участието на актьора и бивш директор на театъра в града Любомир Бъчваров.