Частица от мощите на свети Атанасий Велики целунаха миряните в храма „Света Троица“ в Ловеч

Частица от мощите на свети Атанасий Велики целунаха миряните в храма „Света Троица“ в Ловеч след края на литургията. Тя беше отслужена от Ловчанския митрополит Гавриил в съслужение с духовници от епархията.
В проповедта си владиката разказа случай от живота на светеца, когато е бил още момче. Децата в Александрия играели край морето на кръщаване, като християнчетата били свещеници и дякони, а Атанасий – епископ. Имало и деца езичници. Патриарх Александър внимателно ги наблюдавал, след това ги извикал, разпитал ги подробно и когато разбрал, че Атанасий е извършил кръщението точно както трябва, той само миропомазал новопокръстените езичници. И това е било прието за кръщение, обясни митрополитът.
В неделното си слово архиереят говори и за неизлечимата тежка болест проказа, изцелението и благодарността към Бога.
Днес чухме светото Евангелие за десетте прокажени, за това, че Господ е изцелил всичките, но само един от тях – самарянин, се е върнал да благодари на Бога, посочи архиереят. „Той благодарил сърдечно на Бога, а Господ попитал защо и други не благодарят. Питал е, защото му е било мъчно за това, че хората, получили такова велико благодеяние, са останали неблагодарни към Бога. На Господ му е мъчно, когато ние грешим, когато ние сме неблагодарни и към Бога, и към хората. Той е казал на този самарянин: „Иди си, твоята вяра те спаси“. Получава се така, че десет са били изцелени, но само един от тях е бил спасен“, каза митрополит Гавриил.
По думите му благодарността не е просто учтивост, а проява на жива вяра, на смирение на човека. „Затова и ние в живота, ако проявяваме благодарност като учтивост, това не е много, но ако сме благодарни, защото имаме жива вяра и смирение, това е действително истинска добродетел. Колкото повече благодарим на Бога за неговите благодеяния, толкова повече той ще ни праща такива“, поясни владиката.